2_680/02.05.2011 г.
ЗКПО чл.209
В Дирекция ОУИ …………… е постъпило писмено запитване от В………..ООД, БУЛСТАТ ………….., в което е изложена следната фактическа обстановка:
С решение на ръководството на фирмата всяка година се определя фонд за покриване на социални потребности на работниците и служителите. С решение на общото събрание на работниците и служителите е определено:
а/ част от този фонд да се използва за предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите, които не получават ваучери по наредба №11/21.12.2005г.
б/общото събрание предлага стойността на предоставяните ваучери да се изчислява на база присъствен ден /т.е. ваучери да не се полагат за дните, в които наетите лица ползват отпуск по болест, временна нетрудоспособност, платен годишен отпуск и т.н./
Поставени са следните въпроси:
1.Могат ли направените разходи за предоставените ваучери за храна да се квалифицират като „социални разходи, предоставени в натура” и да се приложат разпоредбите на чл.209 от ЗКПО?
2.Някое от решенията противоречи ли на изискванията в т.34 от §1 на ДР на ЗКПО относно понятието „социални разходи, предоставени в натура”?
При така изложената фактическа обстановка предвид действащата за 2011г. нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.204, т.2, буква”б” от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, като социалните разходи предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна.
Според чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПОне се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т.2, буква „б” в размер до 60лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1.договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2.данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3.ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от цитираното определение, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В условието на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО е заложено договореното основното месечно възнаграждение на лицето, а не действително полученото. Затова не следва да се третират като социални разходи тези придобивки, които се предоставят в зависимост от отработените дни, които са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово възнаграждение, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.
Ако част от работниците и служителите са лишени от социалната придобивка поради това, че са в отпуск, това може да означава, че тази социална придобивка не е достъпна за тях и с това се нарушава едно от изискванията на определението на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.
Видно от гореизложеното, в случай, че социалните придобивки /ваучери за храна/ не са достъпни за всички работници и служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол,същитене са социални разходи по смисъла наразпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и като разходи несвързани с дейността съгласно чл.26, т.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели.
Обръщаме Ви внимание, че разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2, т.1, буква ”е” и чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.
‘