Попълване на декларация образец № 1 «Данни за осигуреното лице» за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности

ЗНАП – чл. 3, ал. 1, т. 1;
ДОПК – чл. 17, ал. 1, т. 5, букви «б» и «в»;
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 8, чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3;
ЗДДФЛ – чл. 29, чл. 31, чл. 43, чл. 44, чл. 45, ал. 1 и ал. 4;
НПОС – чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3;
НЕВДОВ – чл. 1, ал. 6 и § 1, ал. 1 от ДР
ОТНОСНО: Попълване на декларация образец № 1 «Данни за осигуреното лице» за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция «ОУИ» ……….16.02.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Районен съд – ….. е задължен да осигурява съдебните заседатели към съда,произтичащо от чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване, който ги определя като лица, получаващи доходи на изборни длъжности и подлежащи на задължително осигуряване за фондовете «Общо заболяване и майчинство», «Инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт», «Трудова злополука и професионална болест» и «Безработица».
Съдебните заседатели нямат сключени трудови договори със съда и сумарно през месеца работят по 3-6 часа. Възнаграждението на съдебните заседатели се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец, като присъствието им в едно заседание продължва от един до няколко часа и е по-малко от един работен ден в месеца.
Въпроси:
1.По какъв начин да бъде оформено плащането, след като нямате реално сключен трудов договор със съдебните заседатели?
2.Какъв код на професия за избор на длъжност да ползвате по НКПД-2011 за да бъде коректна декларация образец № 1?
3.По какъв начин да подавате почасовото месечно възнаграждение на съдебните заседатели с декларация образец № 1 и какво е минимално допустимото, което се приема от системата на НАП?
При така представената фактическа обстановка и поставени въпроси, изразяваме следното становище по запитването:
По първи въпрос:
Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, сред които е правото на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, както и правото да получат информация за здравно-осигурителния им статус и осигурителния им доход /чл. 17, ал. 1, т. 5, букви «б» и «в» от ДОПК/.
В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ са определени функциите и правомощията на Националната агенция за приходите /НАП/, съответстващи на тези права: да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
Предвид изложеното, отговорът на първия поставен въпрос относно начина, по който трябва да бъде оформено документално плащането на възнагражденията на съдебните заседатели, е извън правомощията на НАП.
За данъчни цели възнагражденията на лицата, получаващи доходи на изборни длъжности, се третират като доходи от трудови правоотношения съгласно § 1, т. 26, буква «д» от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Поради това, тези лица удостоверяват придобития през годината облагаем доход и удържания през годината данък със служебна бележка по образец, издадена от работодателя на основание чл. 45, ал.1 от ЗДДФЛ, а не чрез документите по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ – сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които сепредоставят на лицата, придобили доходи по чл. 29 или 31 от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходите, за удостоверяване на изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 от същия закон.
Относно удостоверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход, в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ /чл. 40, ал. 2 от НПОС/. Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд /чл. 40, ал. 3 от НПОС/.
По втори въпрос:
Държавното обществено осигуряване на съдебните заседатели след 01.01.2004 г. се извършва по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Разпоредбата регламентира, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
На основание чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Здравноосигурителните вноски и осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се внасят върху дохода, върху който се дължат вноските за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО /арг. на чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЗО/.
Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ се определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности /КИД-2008/, утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в ЗБДОО за всяка календарна година /§ 1, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
В Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2011 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2011 г. В т. 3 от Забележките към приложението е регламентирано, че определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед № РД-01-514 от 12.07.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика. Съгласно т. 3 от цитираната заповед, структурата на НКПД-2010 влиза в сила от 01.01.2011 г.
Със Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика, е утвърдена Национална класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. /НКПД-2011/, също в сила от 1 януари 2011 г. С т. VI от цитираната заповед се отменя Заповед № РД-01-514 от 12.07.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика, с която е утвърдена Структурата на НКПД-2010. В последваща заповед на Министъра на труда и социалната политика № РД-01-3 от 03.01.2011 г. е указано, че при определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за 2011 г. следва да се прилага Структурата на НКПД, утвърдена със Заповед № РД-01-514 от 12.07.2010 г. и отменена със Заповед № РД01-931/27.12.2010 г. /НКПД-2010/.
От изложеното дотук следва, че при определяне на минималните осигурителни прагове за 2011 г. следва да се прилага Структурата на НКПД-2010, утвърдена със Заповед № РД-01-514 от 12.07.2010 г. и отменена със Заповед № РД01-931/27.12.2010 г. – в съответствие с указаното в т. 3 от Забележките към Приложение № 1 на ЗБДОО за 2011 г. и Заповед № РД-01-3 от 03.01.2011 г. наМинистъра на труда и социалната политика.
Това означава, че във връзка с определянето на минималните «прагове» за 2011 г., при попълване на декларация образец № 1, поредният номер на квалификационната група професия на осигурения, който се отразява в т. 12.1 от декларацията, трябва да бъде съобразен с НКПД-2010. Поредният номер на квалификационната група професия на осигурения се определя от първата цифра на 4-значния код на единичната група професии /класа/, към която се отнася заеманата длъжност.
Следва да имате предвид, че предоставянето на методологични становища по въпроси, свързани с класифицирането на дадена длъжност към съответната единична група професии в класификациите на професиите и длъжностите е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по оснвоната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Осигурителите ежемесечно представят в компетентната териториална дирекция на НАП данни с декларация образец № 1 за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО – за всеки месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец /чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г./. Данните се подават с попълнен код 82 в т. 12 «Вид осигурен» от декларацията. Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 за лицата с вид осигурен – 82 в т. 16 «Дни в осигуряване – общо», в позиция 4 /законоустановено работно време за длъжността/ и в позиция 5 /дневно работно време в часове на осигуреното лице/ се попълва 0. За тези лица не се попълват точки 16.7 «Отработени часове – общо» и 16.8 «Часове положен извънреден труд». Тъй като лицата, които получават възнаграждения само за участие в заседание, подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО само за дните, през които е имало заседание през месеца, за тях задължително се попълват точки 14 «Ден от който осигуряването е възникнало» и 15 «Ден в който осигуряването е прекратено», с оглед отразяване на дните, през които са осигурени. Попълнените данни в точка 14 и 15 трябва да отговарят на дните в осигуряване, посочени в позиция 2 и 3 на т. 16 «Дни в осигуряване – общо». Правилното отразяване на дните в осигуряване през месеца е от съществено значение за определяне на правото на парично обезщетение и точното изчисляване на размера му.
Данните за осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, които се посочват в декларация образец № 1, са съобразени с действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, поради което минималното допустимо възнаграждение, което се отразява като осигурителен доход в т. 21 от декларацията, не може да бъде по-малко от минималния осигурителен доход, изчислен пропорционално за един отработен ден, зачетен за осигурителен стаж, независимо от обстоятелството, че възнаграждението на тези лица може да е определено почасово.