Изх. № М-94-И-225
Дата: 27.02.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 6
ОТНОСНО: Попълване на справката по чл. 73, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), постъпило по електронната поща и заведено с вх. № М-94-И-225 от 12.02.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с подаване на справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ в дружествата „..“ АД и „…“ ЕАД възниква следният казус: Служител на трудов договор в „…“ АД България е командирован в „..“ Германия за периода 01.07.2017 – 30.06.2020 г. „…“ и „…“ АД са част от група …. За служителя има издадено Удостоверение А1 с приложимо законодателство в областта на социалното осигуряване – България. Целият разход за периода на командироването на служителя се поема от приемащата страна – Германия, като в допълнително споразумение е указано, че всички изчисления на заплати и осигуровки се правят от българското дружество, плаща се 49.85% от нетното възнаграждение през месеца от българското дружество, останалите 50.15 % се плащат от германското дружество и до края на месеца целият разход за служителя, който не е поет от германското дружество, се префактурира от българското дружество. Германското дружество е длъжно в срок от 30 дни от датата на издаване на фактурата да възстанови разходите на българското дружество. В разхода се включват: разходи за заплати, разходи за осигуровки, разходи за социални плащания и др. видове плащания, ако има такива. Изчисляването на осигуровките става по българското законодателство, но данък не се удържа, тъй като трудът се полага на територията на Германия и там се внасят данъци. Аналогичен е случаят и със служител от „…“ ЕАД, като там командироването е в друго предприятие от група … на територията на Белгия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Доходите на тези служители следва ли да се включват в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2019 г. и ако да, всички доходи ли?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.
В описания от Вас казус българските дружества имат сключени трудови договори с командированите лица и съответно се считат за техни работодатели по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ. В писмото Ви не е уточнено изрично, но въпреки срока на командироването им може да се предполага, че става въпрос за местни физически лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в България, така и в чужбина.
Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд се определят като доходи от източник в България, когато трудът е положен на територията на страната. Следователно в конкретния казус може да се каже, че доходите, реализирани през 2019 г. от местните физически лица по сключените с дружествата трудови договори, са само от източник в чужбина, доколкото не са полагали труд в България, а само на територията на Германия или Белгия. Въпреки това, с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ физическите лица са носители на задължението за данъци за тези доходи, доколкото същите се третират като облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Независимо че разходите за възнаграждения и осигуровки за периода на командироването на служителите се поемат от дружеството в чужбина, „…“ АД, респективно „…“ ЕАД, в качеството си на работодатели по смисъла на ЗДДФЛ, следва да представят информацията, предвидена в разпоредбата на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ. С оглед коректното попълване на данните е необходимо да имате предвид следното:
На съответните редове в колона 3 от утвърдения образец на Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения се посочва информация за размера на облагаемия доход по трудово правоотношение, изплатен през 2019 г., в съответствие с кода за вида на дохода. В случаите, в които работодателят през годината е изплащал на местни физически лица облагаем доход от източник в чужбина, не е предвидено той да не бъде посочван или да се посочва отделно, поради което този доход се включва в общия размер на облагаемия доход в Част ІІ от справката за конкретно физическо лице. В колона 4 от утвърдения образец на Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ се вписват задължителните осигурителни вноски, удържани от лицето по реда на Кодекса за социалното осигуряване и Закона за здравното осигуряване за дохода, посочен в колона 3. В колона 7 се попълва авансово удържаният данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, ако има такъв. В конкретния случай, доколкото няма удържани данъци по реда на ЗДДФЛ от командированите лица, данните в колона 7 и колона 22 ще са равни на нула. Това е така, тъй като на база описаните в писмото Ви данни може да се предполага, че през течение на годината работодателят е прилагал облекчението, предвидено в съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), сключена между България и държавата, в която е полаган трудът (Германия или Белгия).
От друга страна, предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ и указанията към утвърдения образец, в Справката не се изисква работодателите да предоставят информация за ползването на данъчни облекчения съгласно СИДДО, поради което дължимият годишен данък в колона 18 на Част ІІ следва да се определи в съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ.
В случай че физическите лица са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., следва да имат предвид, че на ред 1 в Част І от Приложение № 1 (образец 2011) се посочва брутният размер на облагаемия доход от трудови правоотношения, т.е. включително и доходът от източник в чужбина. За да се приложи съответният метод за избягване на двойното данъчно облагане за доходите, реализирани от източник в чужбина, е необходимо да се попълни Приложение № 9.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/