2_1580/ 21.12.2013 г.
КСО-чл.4, ал.1, т.7
Чл.4, ал.3, т.2
Чл.6, ал.8
ЗДДФЛ- чл.14, ал.1 и ал.2;
Чл.28, ал.1 и 2;
ОТНОСНО: Попълване на Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и Приложение № 2 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
Според изложеното, физическо лице е едноличен търговеци собственик на ЕООД, осигурява се като самоосигуряващо се лице – собственик на търговско дружество, а в едноличния търговец има назначен прокурист и е прекъснал дейност. Във връзка с изложеното сапоставени следните въпроси:
1.Следва ли към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ да се прилага Справка за окончателния размер на осигурителния доход ?
2.Следва ли да се попълва част ІV, т.1 от Приложение № 2 – задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в т.ч.внесени през година и за довнасяне ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, изразявам следното становище :
1. Упражняването на трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на осигурително правоотношение за държавното обществено осигуряване /ДОО/. Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл.6, ал.2 от КСО/.
В горния смисъл осигуряването на собствениците и съдружниците в търговски дружества зависи от вида на осъществяваната трудова дейност в дружеството.
За собствениците/съдружниците, които са вписаникато управители на търговскидружества, но не им е изплатено, начислено илиопределено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като управители.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, извън дейността по управление и контрол, подлежат на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, и на основание чл.6, ал.7 от КСО дължат авансови осигурителни вноски върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(ЗБДОО).
Във връзка с реално получените доходи през годината те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейностпрез предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (основание чл.6, ал.8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт, облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
В конкретния случай, лицето освен собственик на ЕООД е и едноличен търговец с определен /назначен/ прокурист в предприятието на едноличния търговец.
Чрез договора за прокура се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът – управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. В този случай търговецът може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски само при определени условия, които трябва да са налице кумулативно, а именно:
– да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
-да е представил декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ за спиране на дейност като самоосигуряващо се лице в ТД на НАП;
-да е упълномощил друго лице да управлява предприятието му чрез договор за прокура, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон (ТЗ).
Ако горепосочените обстоятелства са изпълнени, едноличният търговец не се счита за осигурено лице на това основание, съответно не е задължен да прави осигурителни вноски споредизискванията на КСО и ЗЗО. Въпреки това за целите на данъчното облаганеи по точночл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, той е задължен да подаде годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
В хипотезата, при която собственик на ЕООД се осигурява като самоосигуряващо се лице и е получил през годината доходи подлежащи на деклариране с декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в случая доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, независимо от обстоятелството, че не се осигурява на това основание, следва да попълни и колона 4 и 6 в Таблици 1 и 2 отСправката за окончателнияразмер на осигурителния доход.
Нямат задължение за подаване на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, съответно Справка за окончателнияразмер на осигурителния доход, собствениците или съдружниците в търговски дружества, които упражняват трудова дейност само в дружеството, не им е изплатено възнаграждение през съответната календарна година и нямат друг доход, който следва да се декларира.
Окончателния размер на осигурителния доход за собствениците/съдружниците в търговски дружества, които не са получили възнаграждение за положен труд в дружеството и нямат други доходи като самоосигуряващи се лица, не може да бъде по-голям от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДООза съответната година /420 лв.за 2013 г./.
2. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ с данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и на доходите от друга стопанска дейност по чл.29а.
На основание чл.14, ал.2 от ЗДДФЛ с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл.29а.
От горното следва, че физически лица, които имат различни източници на доходи, единият от които е стопанска дейност като едноличен търговец, формират две годишни данъчни основи. Това е така, защото данъчните ставки /посочени в чл.48, ал.1 и 2 от ЗДДФЛ/ за облагане на придобитите доходи, са различни:
– за доходите като едноличен търговец размерът на данъка се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто;
– за останалите източници на доходи размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Следователно при изчисляването на данъка върху общата годишна данъчна основа не се включват доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Същите се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, който се изчислява в Част ІV на Приложение № 2.
В тази връзка в чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ е определено, че годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
В конкретната хипотеза, лицето не е самоосигуряващо се лице в качеството му на едноличен търговец, поради което считаме, че не може да посочи в част ІV от Приложение № 2, съответно да приспадне при образуване на годишната данъчна основа на едноличния търговец, осигурителните вноски, които е направилокато собственик на търговско дружество.