КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 6, ал. 7 и 8, чл. 108;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т.1 и ал. 2, чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и 2;
ДОПК – чл.чл. 110, ал. 1 и ал. 3, чл. 118;
Регламент 1408/71 – чл. 14в, буква „б”
ОТНОСНО:Постъпило искане за прихващане или възстановяване на неоснователно внесени осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице
По повод Ваше писмо, постъпило по компетентност в Дирекция „ОУИ…….16.03.2012 г., отговаряме следното:
Фактическа обстановка:
Във връзка с постъпило искане за прихващане или възстановяване на неоснователно внесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) и за здравно осигуряване (ЗО) от самоосигуряващо се лице, отнасящи се за периода от 09.06.2008 г. до 31.01.2010 г., е извършена проверка, при която е установено, че за посочения период лицето е подало “Декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице” в компетентната ТД на НАП за започване на дейност – упражняване на свободна професия /медицинска сестра/, считано от 09.06.2008 г. и прекъсване на дейността – от 01.02.2010 г. За този период лицето е подавало декларация образец № 1 с данни за избрания от него вид осигуряване /само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт/ и е внасяло задължителните осигурителни вноски за ДОО и ЗО в размера за същия осигурен риск.
Лицето не е подавало декларация образец № 6 и годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. В отговор на връчените му съобщения за представяне на тези декларации то е депозирало писмена декларация (свободен текст), че за въпросния период не е извършвало дейност, няма придобити доходи и не е издавало счетоводни документи, както и копие на документ, издаден от “Фонд социално осигуряване” към Министерството на труда и социално осигуряване на Република Гърция, от който е видно, че за времето от 01.07.2009 г. до 31.01.2010 г. е осигурявано от гръцки работодател.
Поставени въпроси:
1.Писмената декларация от лицето и издаденият документ от Република Гърция могат ли да се приемат като доказателство, че то не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, въпреки подадените от него декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице и декларации образец № 1 и предвид факта, че е внасяло ежемесечно осигурителни вноски в това качество?
2.Могат ли горепосочените доказателства да се считат за достатъчно основание за заличаване на подадените декларации образец № 1 в НАП или е необходимо да бъде издадено и задължително предписание от НОИ?
3.Следва ли да бъдат коригирани данните, подадени с декларациите за регистрация като самоосигуряващо се лице?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравно осигуряване и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Ви уведомяваме за следното:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО внасят здравнооосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ – посл. изм. ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване. Ето защо, в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице, обаче, не се установява само с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Ето защо, когато самоосигуряващото се лице не е подало декларация в компетентната териториална дирекция на НАП за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност или, както е в разглеждания казус, е подало такава декларация, но впоследствие твърди, че за определен период не е полагало труд, наличието или липсата на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО, която е основание за осигуряване на лицето, следва да бъдат доказани.
Предвид изложеното, ако в разглеждания случай бъде безспорно установено, че за периода от 09.06.2008 г. до 31.01.2010 г. лицето не е извършвало дейността, за която е регистрирано – упражняване на свободна професия, внесените за това време задължителни осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, следва да се приемат за неоснователно внесени и могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Прихващането или възстановяването се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК).
Съгласно чл. 110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице (чл. 110, ал. 3 от ДОПК). Публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се установяват с декларация по чл. 105 от ДОПК, с акт на орган по приходите за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 и по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и окончателно с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
В случая, писмената декларация от лицето, че през посочения период не е упражнявало трудова дейност, може да послужи като доказателство наред с другите доказателства, събрани в хода на административното производство. С оглед визираните в чл. 4 от ДОПК принципи на самостоятелност и независимост на органите по приходите при осъществяване на правомощията им, преценката, дали да се кредитират представените доказателства от задълженото лице и да се приемат за достатъчни или да се отхвърлят и счетат за недоказани фактите принадлежи изцяло на органа по приходите, страна в административното производство.
В обобщение на казаното дотук, следва да отбележим, че поради спецификата на осигурителните правоотношения – срещу постъпила сума за осигурителни вноски да стои конкретно лице с определени осигурителни права, системата на задължителното обществено осигуряване е проектирана така, че може да функционира само когато тези отношения са регулирани. Поради това, считаме, че при липса на достатъчно събрани доказателства, с оглед тяхната пълнота, наличието на заверена осигурителна книжка за горепосочените периоди или на отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на лицето, или на официално становище от НОИ относно осигурителните права на лицето при възникналия казус, могат да послужат като решаващо доказателство за пълното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за издаване на законосъобразен административен акт.
Във връзка с гореизложеното са възможни следните хипотези:
1. Ако след преценка на доказателствата, събрани в хода на проверката/ревизията, се установи, че през периода, за който е подадена декларацията за регистрация като самоосигуряващо се лице, не е налице извършване на трудова дейност, внесените от лицето задължителни осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО ще се явят неоснователно внесени и ще подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от ДОПК.
В този случай преди извършване на прихващането или възстановяването, следва да бъде изяснено още, дали лицето попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, т.е. като лице с българско гражданство дължи ли здравноосигурителни вноски за НЗОК.
В разглежданата хипотеза, за част от периода, за който е подадено искането за прихващане или възстановяне, а именно от 01.07.2009 г. до 31.01.2010 г., лицето е било осигурявано от гръцки работодател.
В тази връзка, е необходимо да бъдат разграничени периодите:
?от 09.06.2008 г. до 30.06.2009 г.:
При установяване, че за този период лицето се обхваща от разпоредбата на чл. 33, ал.
1, т. 1 от ЗЗО, не подлежи на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗО и не отговаря на условията за освобождаване от задълженията за здравно осигуряване по чл. 40а от ЗЗО, то ще дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (в редакцията й за този период) лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от закона, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на „