До
……………………..
……………………….
Копие:
Дирекция „ОУИ”
Гр. Бургас – 8000,
Адрес: ул.„Цар Петър” 5Б
На ваш Изх. № 70-00-06/ 23.03.06 г.
Относно:Постъпило запитване на …………………………., постъпило в ЦУ на Националната агенция за приходите с вх. № 24-02-41/ 28.03.2006г.
Уважаема ………………….,
По повод на изпратеното от Вас запитване до ТД на НАП Бургас, препратено по компетентност в ЦУ на НАП, Ви уведомявам за следното:
От писмото е видно, че търговско дружество за извършени доставки на услуги – отдаване под наем не е изпълнило задължението си за издаване на данъчен документ и начисляване на данък в предвидения от закона 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие.
Съгласно приложимия чл. 26, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение за дата на възникване на данъчното събитие се приема датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. В тази връзка е налице случай, когато по възникнало облагаемо данъчно събитиене е издаден данъчен документ или такъв не е издаден в законовия срок.
При извършена ревизия на дружеството на основание чл. 26, т.3, чл. 25, ал. 3, т. 1 и чл.55, ал. 5 от ЗДДС, дължимият данък за съответните данъчни периоди, включващи датата на възникване на данъчното събитие участва при определяне на данъчните задължения по ЗДДС на регистрираното по закона лице.
Задължението за издаване от регистрираните по закона лица на данъчни документи за удостоверяване на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък е регламентирано в чл. 93, ал. 4 и 94, ал.1 от ЗДДС. Неспазването на 5-дневния срок по чл.93, ал.2 от ЗДДС за издаване на данъчен документ от датата на възникване на данъчното събитие води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на доставчика (чл.135-136 от закона) и до липса на материалноправните предпоставки за възникване на право на данъчен кредит за получателя по доставката.
Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е в корелативна връзка със задължението на доставчика за издаване на данъчен документ и начисляване на данък добавена стойност по законоустановения ред. Издаването на данъчния документ не води до безусловно възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а е само една от предпоставките.
Данъчният кредит, съгласно легалното определение на това понятие, дадено в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, е сумата от „начисления данък” на регистрирано по закона лице по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има правото да приспадне, освен когато ЗДДС предвижда друго. Условията, които следва да бъдат налице, за да възникне това право са посочени в чл. 64, ал.1 от ЗДДС.
Неиздаването на данъчен документ или издаването му след законовия срок води до неизпълнение на две от предпоставките, визирани в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, а именно:
– данъкът по облагаемата доставка не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС от регистрирано по закона лице най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка (чл. 64, ал. 1, т. 2). Същевременно, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗДДС „правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по “ДДС-сметка“ на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит”.
– получателят по доставката не притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС. Разпоредбата по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС въвежда условия, както по отношение на реквизитите на данъчната фактура, така и за изпълнение на изискванията на материалния закон. Такова е и изискването по чл. 94, ал. 1 ЗДДС, според което данъчната фактура се издава от регистрирано лице за удостоверяване на възникнало облагаемо събитие и начислен данък.
Предвид това, издаването на данъчен документ след законовия срок винаги е свързано с липсата на поне едно от условията по чл. 64, ал. 1 от закона, включително и когато е налице хипотезата по чл. 64, ал. 2 от ЗДДС, което е достатъчно основание за непризнаването на данъчния кредит.
Съгласно чл. 93, ал. 4 от ЗДДС „данъчните документи се издават задължително освен в случаите на доставки, които се документират по реда на чл. 102 и получател е физическо лице, което не е търговец, или на доставки по чл. 36, 37, 38, 46 и 47 и при продажбата на самолетни билети за международен транспорт”. Сред така посочените изключения, не е предвиден случаят, когато размерът на дължимия данък по облагаема доставка (възникнало облагаемо данъчно събитие) е определен с ревизионен акт. Предвид това не може да се приеме, че е отпаднало основанието за издаването му дори след законовия срок, респективно този документ следва да се отрази в “Дневника за продажбите“ (чл. 104,ал. 3 ЗДДС).
В действителност при спазване на законовите изисквания в случаите, когато дължимият данъкът участва в общия размер на данъчните задължения по ЗДДС,определени чрез извършена ревизия и същевременно регистрираното лице издаде данъчен документ, с който начисли данък по същата доставка, но за данъчен период след датата на възникване на данъчното събитие, това ще доведе до „двойно облагане с ДДС” на една доставка. В тази връзка, при условие, че за тази доставка дължимият данък е установен с влязъл в сила ревизионен акт, с подаването на справката-декларация по чл. 100 от ЗДДС възниква основание да се счита, че начисленият данък по този данъчен документ е недължим и следователно подлежи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 от ДОПК.
По отношение на искането Ви за прихващане, компетентната териториална дирекция на НАП ще извърши проверка, за резултата от която ще бъдете уведомен.
С уважение:
Изпълнителен директор
‘