ОТНОСНО: Поставени въпроси по прилагане чл. 129, ал. 6 от ДОПК
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-251 от 21.09.2020 г., относно начисляване на лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК за недължимо внесен данък при придобиване на имущество по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Представляваното от Вас дружество „…………….“ ЕООД е приобретател на недвижими нежилищни имоти, находящи се в гр. …., представляващи самостоятелни обекти в „Сграда със смесено предназначение“, с данъчна оценка по нотариален акт в размер на 368 660 лв. и продажна цена 80700 лв. На база така определената данъчна оценка на осн. чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗМДТ сте заплатили данък при придобиване на имущество. Отбелязвате, че продавачът на имота „……………….“ ООД е правил многократни опити преди продажбата да подаде декларация с описание на имотите като производствени, но същата не е обработвана от органите по приходите при Дирекция „Местни данъци и такси“ гр. …., поради което същият е обжалвал данъчната оценка пред директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, но без ефект. След изповядване на сделката, Вие, в качеството си на управител на „…………………“ ЕООД, сте изискали издаването на акт за установяване на задължение (AУЗД) по чл.107, ал.3 от ДОПК на дружеството, защото подадената от Вас декларация с описание на закупения имот, като производствен, не е обработена. Този акт, потвърден с решение на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, сте обжалвали пред Административен съд ….., който се е произнесъл с решение №…../18.12.2018 г. по адм.д. № ……./2018 г. Съгласно решението съдът отменя АУЗД за установени задължения на представляваното от Вас дружество за данък върху недвижимите имоти за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г., в частта над 179, 30 лв., ведно със съответната лихва. За да постанови това решение Административен съд ….., е приел, че данъчната оценка за 2017 г. на самостоятелните обекти поради производственото им предназначение, е в размер на 149 416, 18 лв.
Поради изложеното, на осн. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ дължимият данък за придобиване на имущество, закупено от дружеството през 2017 г. е в размер на 3 735, 40 лв. (2,5 % х 149 416, 18 лв.), а не в размер на платения от Вас данък в размер на 9 216, 50 лв. (2,5 % х 368 660 лв.). Следователно е налице надвнесен данък при придобиване на имущество в размер на 5 481,10 лв.
Прилагате съдебно решение на Административен съд …, Определения на ВАС, вносна бележка за платен данък.
Поставени са следните въпроси:
За установения недължимо внесен данък при придобиване на имущества за 2017 г. в размер на 5 481,10 лв., следва ли да бъде начислена лихва:
* на осн. чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК – за периода от датата на внасяне на данъка до датата на ефективното му възстановяване, или
* на осн. чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК – за периода от датата на подаване на искането за възстановяване до датата на ефективното му възстановяване, или
* при неиздаване на акт за прихващане и/или възстановяване (АПВ) в 30-дневен срок от постъпване на искането, когато в същия срок не е възложена ревизия, при съобразяване на чл. 129, ал. 3, изр. първо от ДОПК, за какъв период се дължи лихва.
По поставените въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Процесуалният ред за връщане на недължимо платени местни данъци и такси е този по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Същият ред е предвиден и за установяването, обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по ЗМДТ. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК се приемат за приложими и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК са и задълженията за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 129, ал. 4 от ДОПК, която изрично третира начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ. Необходимо е да се посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от задължения субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по общия ред, регламентиран в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК.
Според изложената фактическа обстановка, дружеството е надвнесло данък при придобиване на имущества в размер на 5481,10 лв. За възстановяване на недължимо платените суми е приложима разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ДОПК, тоест следва да подадете искане за възстановяване, като компетентни да го разгледат на осн. чл. 4 от ЗМДТ са служителите на общинската администрация. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Нормата на чл.129, ал. 6 от ДОПК предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4.
В цитираната разпоредба са регламентирани две хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва, в зависимост от основанието за внасяне на сумите. Тоест, разграничителният момент е дали внасянето или събирането на недължимо внесени или събрани суми е въз основа на акт на орган по приходите или не.
В случай, че внасянето или събирането на недължимо внесените или събрани суми е въз основа на акт на орган по приходите, респективно на служител на общинската администрация, имащ същите правомощия, сумите следва да бъдат върнати заедно със законната лихва за изтеклия период, т.е. от датата на събирането, респективно внасянето им до датата на ефективното им възстановяване.
В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – 4 – чрез подаване на искането за прихващане или възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, когато в същия срок не е възложена ревизия. В случай, че претендираните суми не са възстановени в срока, е дължима лихва на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК.