3_460/13.02.2012 г.
ЗКПО, чл. 33, ал. 1
ЗКПО, чл. 10
ЗКПО, чл. 26, т. 2
ЗКПО, чл. 26, т.11
ЗКПО, чл. 267
ЗСч, чл. 7, ал. 1
НСКСЧ, чл. 2, ал. 1
НСКСЧ, чл. 13, ал. 4
ЗДДС, чл. 21;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 13
Относно: поставени въпроси по прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Според изложеното в запитването угравителя на дружество регистрирано в Република България с предмет на дейност извършване на инженерни услуги е гражданин на Р Гърция.Дружеството има сключен договор с гръцко дружество за извършване на инженерни услуги, свързани с надзор, разработка и организация на ТЕЦ и инсталации, свързани с тях. Планира след изтичане на договора да сключи нови договори със същото дружество. Посочва се в запитването, че управителя няма сключен трудов договор или договор за управление и контрол със „Х” ЕООД и не получава възнаграждение за положения в дружеството труд. Дружеството няма наети лица.Управителя обичайнопребивава на територията на Гърция, където е постоянният му адрес. При изпълнение на определени задачи, свързани с дейността на дружеството, ще бъде командирован с личен лек автомобил. Предстоии закупуване на инженерна литература и плащане на интернет и телефон в Гърция. Допълнително беше уточнено при проведен разговор с упълномощеното лице, че към настоящия момент дружеството няма постоянен обект в Гърция.
При така описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.В случай на командировка за изпълнение на определени задачи, свързани с дейността на територията на Република Гърция за пътуването, осъществено с личния автомобил на управителя, ще се признават ли транспортни разходи за пътя от постоянния му адрес до мястото на командировката или от адреса на управление на дружеството?
2.Как следва да се документират извършените разходи за гориво в Гърция?
3.Закупуването на инженерна литература и плащането на такси за интернет и телефон от „Х” ЕООД в Гърция вътреобщностна доставка ли е?
4.Дружеството като получател или продавачът в Гърция ще дължи ДДС?
5.Какъв е редът на деклариране на ДДС в регистрите на „Х” ЕООД на посочените сделки?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.99/2011 г.) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99/2011 г.) изразяваме следното становище:
По прилагането на ЗКПО:
Правната регламентация относно извършването на командировки в чужбина се съдържа в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. Определение на командировката в чужбина се съдържа в чл. 2, ал. 1 НСКСЧ, съгласно който командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. С разпоредбата на чл. 6 от НСКСЧ се уреждат редът и условията за командироване в чужбина, а също така се посочват лицата, които могат да бъдат командировани.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато едновременно са изпълнени следните условия:
– пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице,
– разходите са за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или
– разходите са за пътуване и престой на физически лица, които са наети от предприятието по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физическо лице ще бъдат признати за данъчни цели само при наличие на договорни отношения. Такива са договор за управление по реда на ТЗ между съдружника, който е управител и дружеството или друг договор на основанието, на който лицето (съдружник и управител) работи в дружеството за реализиране на предмета на дейност, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. Необходимо е също тези разходи да са действително свързани с дейността на дружеството. Следва да се отбележи, че от съдържанието на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството.
При неизпълнение на едно от посочените в закона изисквания е в сила разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружници, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на такива.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от НСКСЧ, при пътуване с личен автомобил на командирования се изплаща равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила.
По отношение на документирането на извършените разходи за гориво следва да се отбележи, че е необходимо да бъде спазен принципът на документалната обоснованост, който е приложим както при отчитане на разходи, така и при отчитане на приходи, на придобиване на материални запаси, включително на горива и т.н.
На основание чл.10 от ЗКПО „документална обоснованост” е налице, когато стопанската операция е документално обоснована чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл.10, ал. 2 от ЗКПО,документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
При придобиването на горивата, принципът за документална обоснованост има по-особено проявление. То се налага от факта, че ЗСч и ЗКПО са нормативни актове, които имат териториален обхват на действие. Техните разпоредби относно минимума реквизити, регламентирани в чл.7 от ЗСч, които следва да съдържа първичният документ, са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия. Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ зареждането на горива извън територията на страната, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на командированото лице, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др.
Изписването на горивото също следва да е документално обосновано. Като първичен документ служи пътният лист или пътната книжка, които дават информация за фактическия разход на горивата съгласно нормения разход на 100 км пробег и реално пропътуваните километри. Пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута.
Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. Всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ. Той може да бъде фактура, констативен протокол, разписка, сметка и др., но задължително трябва да съдържа необходимите реквизити по чл.7, ал.1 от ЗСч, за да се счита за първичен документ. В този смисъл всеки документ, включително и фискален касов бон, съдържащ предвидените в чл. 7, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
Ако разходът, намалил печалбата на предприятието за отчетния период, не е документално обоснован по надлежния ред, за данъчни цели счетоводният финансов резултат се преобразува по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Освен това, за да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от Глава първа на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящия случай ако се изплатят командировки на Z /управител и едноличен собственик на капитала на дружеството/ с личен лек автомобил и те не са документално обосновани или не са свързани със стопанската дейност на дружеството неоснователно финансовият резултат ще бъде намален.
Във връзка с данъчното третиране следва да се имат предвид и разпоредбата на §1 т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, в която е регламентирано понятието „скрито разпределение на печалбата”. „“Скрито разпределение на печалба““ по силата на б. „а” саначислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.
Регулацията на разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата, се съдържа в чл.26, т.11 от ЗКПО. Наред с това в чл. 267 от същия закон е предвиденаадминистративно наказателна санкция за данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба.
По прилагането на ЗДДС:
По отношение на получаване на интернет и телефонни услуги
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникване на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Целта на разпоредбата е да се извърши данъчното облагане в страната, в която услугите се потребяват в действителност. Общото правило е услугите, предоставени на данъчно задължено лице, да се облагат с данък на мястото на установяване на независимата икономическа дейност на съответното лице, освен когато същите се предоставят в полза на постоянен обект на данъчно задължено лице, който се намира на място, различно от това, където е установена търговската дейност на това данъчно задължено лице.
Предвид горецитираната разпоредба, за да бъде определено къде е мястото на изпълнение на съответните услуги, следва да се установи далидружеството като получател има““постоянния обект““ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, в полза на който се доставят услугите на територията на Гърция. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС „“постоянен обект““ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. Т.е. постоянният обект е обект, чрез който се извършва независима икономическа дейност.
За дефинирането на понятието „“постоянен обект““ следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С 231/94; С 260/95), съгласно която под „“постоянен обект““ следва да се разбира „“дейност, която притежава известни характер“