3_1404/18.03.2008 г.
Наредба № Н – 8,
Указания за попълване на Декларации обр. 1 и обр. 6
Относно: поставени въпроси, свързани с отразяване на данни за облагаемия доход и данъка по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в декларации обр. 6 и обр. 1
Постъпили са запитвания от клиенти на приходната администрация по отношение на отразяване в декларации обр. 1 и обр. 6 на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ. Във връзка с това се поставя се въпроса в какъв размер следва да се посочва данъка, дължим от предприятието в декларация обр. 6 и начисления данък за лицата в декларация обр. 1, от които се приспадат суми, възстановени при годишното изравняване, съгласно чл. 49 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Наредба
№ Н – 8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ бр. 1/2006 г., посл. изм. ДВ бр.8/2008 г.) изразяваме следното становище:
В указанията за попълване на данни в Декларация обрИзх. № 1 „Данни за осигуреното лице” към Наредба № Н – 8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е уточнено следното:
?В т. 31 „Начислен месечен облагаем доход” – попълва се трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, начислени за съответния месец, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ. От 01.01.2008 г. попълва се и за лица с вписан код на „Вид осигурен” в т. 12 – 10 – изпълнители по договор за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, както и синдици и ликвидатори. Това допълнение е съотносимо към разпоредбата на § 1, т. 26, б. „з”от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, съгласно която „трудови правоотношения” са правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия.
?В т. 31а „Начислен месечен данък” – попълва се размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Цитираните указания са съобразени с новия механизъм за определяне на авансовия данък за доходите от трудови правоотношения, въведен със ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа. В тази връзка, на основание чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ (в редакцията му след 01.01.2008 г.), месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход, начислен от работодателя за съответния месец, се намалява с:
?Удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО);
?Данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ;
?Данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.
Видно от цитираната разпоредба при определяне на облагаемия доход за целите на авансовото облагане по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ, водещ е принципът на начисляване на дохода. Предвид на това, при определяне на авансовия данък за трудови възнаграждения, начислени за съответните месеци на 2007 г. , в т. ч. и за месец декември, следва да се ползва таблицата към чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща до 31 декември 2007 г. Така следва да се процедира, независимо от факта, че възнагражденията са изплатени след 1 януари 2008 г. Датата на окончателното изплащане на възнаграждението, съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, има отношение към удържането на авансовия данък от работодателя, но не и към определянето му.
Във връзка с това в Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” в т. 31 се посочва облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, а в т. 31а – начисления данък за същия месец. Считаме, че липсва правно основание за коригиране на посочения в тази декларация облагаем доход и данъка по ЗДДФЛ след определяне на облагаемия доход за данъчната година.
Съгласно Приложение № 4 към чл.2, ал.2 от Наредба № Н – 8 и указанията за попълване на Декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” в поле 16 се посочват данни за авансово удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, а в поле 17 – данни за авансовия данък по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 42, ал. 5 данъкът се удържа от работодателя при окончателно изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или друг месец, работодателят внася данъка, определен върху брутния размер на сумата от частичното плащане, без да го удържа от него, а го приспада от удържания данък при окончателното изплащане на облагаемия доход (чл. 42, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Във връзка с тези разпоредби в полета 16 и 17 на Декларация обр. 6 авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се посочва в месеца, в който е станал дължим съгласно горецитираните разпоредби.
При годишното облагане на доходите от трудови правоотношения е възприет друг принцип – принципът на придобиване на дохода, но той се прилага едва при определяне на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.
Резултатите от определянето на годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ ще има отношение единствено към данните, посочени в Декларация обр. 6 във връзка с ал. 5, 6 7 от цитираната разпоредба. В тях е регламентирано, че когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година. Когато същият е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица. По така посочения начин се отразяваи резултатът от годишното изравняване на данъка в подаваните Декларации обр. 6 след определяне на годишния размер на данъка като увеличение или намаление на дължимия данък.
Отговор на поставения въпрос се съдържа в писмо Изх. № 33-00-303/23.10.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП.
‘