fbpx

поставени въпроси във връзка с прилагането на ЗДДС

ОТНОСНО: поставени въпроси във връзка с прилагането на ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”- ……свх.№ .. .. от 12.11.2009г. е изложена следната фактическа обстановка:
Фирмата се занимава с рекламна дейност. Ще се предоставят под наем рекламни билбордове на територията на страната на клиент – гръцка фирма, като българската фирма ще изработва и монтира визията. Контрагентът ще заплаща на два пъти сумата – авансово, преди започване на периодите. Дружеството наема билбордовете от собственика им.
Поставени са следните въпроси:
1. Приложими ли са разпоредбите на чл.21, ал.3, т.2, буква „б” от ЗДДС за наемите и за визиите.
2. Има ли значение, дали получателят-чуждестранната фирма е регистрирана по ДДС в друга държава членка.
3.Има ли право дружеството на данъчен кредит за наетите билбордове.
От изложената в запитването фактическа обстановка не става достатъчно ясно какъв е предметът на доставка – „рекламна услуга” или „отдаване под наем на билборд”. В този смисъл, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
При „отдаване под наем на билборд”:
Съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а)експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Предвид гореизложеното, в случаите, при които недвижимият имот, във връзка с който е извършена съответната услуга, се намира в Република България, мястото на изпълнение е на територията на страната и приложимият закон е ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставки на услуги, свързани с недвижим имот /работа по недвижим имот, проучвания, експертни услуги, отдаване под наем, посреднически услуги и т.н./ е местонахождението на недвижимия имот.
Съгласно правилото на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, когато доставчикът на услугата, свързана с недвижим имот, находящ се на територията на страната, е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, същият е лице – платец на данъка, ако е регистрирано по закона лице.
В този случай, доставчикът – българското дружество има задължение да издаде фактура за аванса, съответно доставката и да начисли ДДС в размер на 20 %, съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
При „рекламна услуга”:
При предоставяне на рекламни услуги са налице услуги по чл.21, ал.3, т.1 и т.2, буква «б» от ЗДДС. В случая, когато получателят по тези доставки е данъчно задължено лице. установено в друга държава членка /на територията на Гърция, като е без значение обстоятелството дали лицето е регистрирано по ДДС в своята държава/, то на основание чл. 21, ал.3 от ЗДДС следва, че мястото на изпълнение на тези доставки е мястото, където се намира седалището на получателя, т.е. на територията на Гърция.
Доставчикът-българското дружество следва да издаде фактура за аванса, съответно доставката, като посочи основанието за неначисляване на данък съгласно чл.86, ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.114, ал.4 от закона.
Относно «визиите», следва да се съобразят разпоредбите на чл.128 от ЗДДС.Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. В този смисъл, ако възнаграждението е общо, то ще се следва режима на водещата доставка – „отдаване под наем на билборд” или „рекламна услуга”.
По трети въпрос:
Относно правото на приспадане на данъчен кредит за получените от дружеството доставки, в т.ч и за наетите билбордове са приложими разпоредбите на Глава седма “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспаднеданъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем при лицето платец на данъка /чл. 68, ал. 2 от ЗДДС/.
Условията за правото на приспадане на данъчен кредит се съдържат в чл. 69 от ЗДДС във връзка с предназначението на стоките и услугите; в чл. 71 от ЗДДС относно наличието на документи; в чл. 72 от ЗДДС във връзка със сроковете за упражняване на правото на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС указва случаите, при които не може да се ползва данъчен кредит.
Следователно, при изпълнение на условията по чл. 69 от ЗДДС и ако не са налице ограниченията по чл. 70 от закона, за начисления данък ще е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top