Поставени въпроси във връзка с въвеждането на единна сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски

ДОПК: чл. 169, ал. 1, 4 и 5;
ЗИД ЗДДС: § 45 и § 46 от ПЗР;
ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с въвеждането на единна сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр…….с вх. № …………… от 15.03.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
През 2008 г. представляваното от Вас дружество е подало декларация образец № 6, с която е деклариран грешен размер (по-малък от дължимия) данък върху доходите на наетите във фирмата лица. Данъкът е начислен и преведен в срок и в пълен размер. Допуснатата грешка следва да се коригира чрез подаване на нова декларация образец № 6 с размера на остатъка до вярната сума на данъка.
Въпросът, който поставяте, е дължи ли дружеството лихва, предвид платения в срок дължим данък?
Предвид изложената фактическа обстановка и след изразяване на становище от ЦУ на НАП – гр. София, отговаряме следното по поставения въпрос: 
От 01.01.2013 г. с въвеждането на една сметка за внасяне на данъци и осигурителни вноски задържавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и вноски за фонд „ГВРС” (т.нар. единна сметка) се променя редът и начинът за разпределяне на постъпилите средства в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице. Въпреки, че е запазена последователността на погасяване на публичните вземания – главница, лихви, разноски, регламентирани в чл.169, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с въвеждането на единната сметка бяха приети редица законови промени, които съществено променят редът и начинът за разпределяне на постъпилите средства в данъчно-осигурителната сметка на лицето по съответните бюджетни фондове.
Съгласно измененията на ал. 4 на чл. 169 от ДОПК, когато длъжникът има няколко публични задължения, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът на плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Изключение от цитираната норма е предвидено в новата ал. 5 начл. 169 от ДОПК, която урежда, че ал. 4 не се прилага за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане.
Горният ред не се прилага само за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). За този вид публични вземания е определено да се внасят с отделно платежно нареждане по съответната сметка на ДЗПО на компетентната ТД на НАП.
С въвеждането на единната сметка за плащане на данъци и осигурителни вноски отпадна възможността избирателно лицата да плащат предпочетени от тях задължения, тъй като системата ще насочва преводите автоматично към онези задължения от сметката, за които остава най-малко време преди да се погасят по давност.
За неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4 от ДОПК се прилага след 1 януари 2014 г. съгласно § 46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР ЗИДЗДДС).
Разпоредбата на § 45 от ПЗР на ЗИЗДДС регламентира, че с недължимо платени към 31 декември 2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите (НАП), се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предвид цитираната разпоредба на § 45 е необходимо във всеки случай да се извърши преценка кои суми представляват недължимо платени. Не може да сеприеме, че всички необвързани плащания по данъчно-осигурителната сметка на лицето отговарят на понятието „недължимо платени”.Не представляват недължимо платени сумите, внесени от лицата, които са дължими по съответните материални данъчни и осигурителни закони, но за същите лицата не са подали декларацията си в срок или данните по подадената вече декларация са били неточни. Плащане, направено преди 01.01.2013 г. с платежно нареждане, в което коректно са посочени данъчното задължение или задължението за задължителни осигурителни вноски и съответния период, и което съдържа необходимите реквизити за индивидуализиране на плащането, се приема за надлежно направено волеизявление на лицето пред компетентния орган кое вземане погасява по смисъла на чл. 169, ал. 3 и 4 от ДОПК, в редакцията му до 31.12.2012 г., преди ДВ бр. 94 от 2012 г.
Следва да се има предвид, че когато лицето е наредило плащането по код за вид плащане различен от този по който е отразено задължението по декларацията не следва да се приема като надлежно направено волеизявление на лицето.
С оглед максимално гарантиране правата на задължените лица, органите по приходите следва да изискват от тях да подават декларация за задълженията, които са платили, но не са декларирали. Ако внесената сума е по-голяма или равна на задължението по декларацията, след възражение от страна на лицето начислената лихва се сторнира изцяло, а в случаите когато внесената сума е по-малка от задължението – за разликата следва да се начисли лихва за забава.
Предвид гореизложеното, за да се прецени дължима ли е начислената лихва в данъчно-осигурителната сметка на дружеството след подаване на декларация образец № 6 с размера на остатъка до вярната сума на данъка, следва да бъде подадено възражение в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, придружено от подкрепящите го документи.

Оценете статията

Вашият коментар