поставения първи въпрос. Действията, които ще предприемете се извършват пред Търговския регистър при Агенцията по вписванията и съответните длъжностни лица преценяват законосъобразността им.

2_438/27.04.2015
ЗДДС, чл.11, ал.2, т.3
КСО, чл.10
Подали сте писмено запитване до Дирекция ОДОП –при ЦУ на НАП с вх. № …/..04.2015 г. в което сте описали следната фактическа обстановка:
Работили сте по трудово правоотношение заедно с ощечетири работника в предприятието на майка си, която е била регистриран едноличен търговец с фирма „А”, ЕИК ………… Майка Ви е починала на ….04.2015 г.Регистриран едноличен търговец сте с фирма ”Б”,ЕИК ………, която през последните години не е извършвала дейност. Желаете да наследите фирмата на майка си и да продължите дейността й. Подали сте в Агенцията по вписванията заявление за регистриране на ЕООД, с цел то да наследи фирмата на майка Ви.
В запитването не посочвате да извършвате в момента трудова дейност.
Поставили сте следните въпроси:
1. Кой може да бъде правоприемник на ЕТ”А”:
-ЕТ”Б”
-новорегистрираното ЕООД
-или съществува друга възможност?
2. Какво преобразуване следва да направите, за да подлежи правоприемника на задължителна регистрация по ЗДДС по чл.132, ал.1 от ЗДДС?
3. След вписване на правоприемника в Търговския регистър, за лицата работили по трудов договор в ЕТ”А” ще подадете уведомление по чл.123, ал.1 от КТ за смяна на работодател, в което няма да фигурирате, а за себе си ще подадете декларация като самоосигуряващо се лице. Въпросът Ви е: За междинния период от датата на смъртта на едноличния търговец до датата на вписване на правоприемника в Търговския регистър на какво основание и как следва да се осигурявате?
При така описаната фактическа обстановка, предвид действащата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Уведомяваме Ви, че НАП не е компетентна да дава разяснения по приложението на Търговския закон, който е приложимотносно поставения първи въпрос.Действията, които ще предприемете се извършват пред Търговския регистър при Агенцията по вписванията и съответните длъжностни лица преценяват законосъобразността им.
По втори въпрос:
Разпоредбата начл. 132, ал.1 от ЗДДС регламентира, чезадължително се регистрира по реда на ЗДДС лице, което на основание чл.10, ал. 1 от с.з.придобие стоки и услуги от регистрирано лице.На основание чл.132, ал.2 от ЗДДС регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър.
В чл. 10, ал. 1 от закона са определенит.нар. „недоставки“ по ЗДДС, като съгласно т.2не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от отчуждителяв резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон.
Чл.15 от ТЗ регламентирапрехвърлянето на предприятиетона едноличния търговец чрез сделка, а в чл.60 , ал.2 от ТЗ е предвидена възможността за запазване на фирмата на починалият търговец при продължаване търговската дейност от неговитенаследниците.
При поемане на предприятие на едноличен търговец от наследник не е налице доставка от отчуждител към приобритател и за наследника не възниква задължение за регистрация по реда на чл.132 от ЗДДС в 14 –дневен срок от вписване на обстоятелството в търговския регистър. По отношение на регистрацията по ЗДДС сеприлагатобщите правила на закона.
Допълнителен аргумент за липсата на задължение на регистрация по този ред е разпоредбата на чл.111, ал.2, т.3 от ЗДДС, съгласно която не се дължи ДДС към датата на дерегистрацияпри смърт на регистрирано по ЗДДС лице – едноличен търговец,ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице,което се регистрира в срок до 6 месеца от датата на смъртта. Липсата на задължение за начисляване на ДДС към датата на дерегистрация на починалия едноличен търговецкасае само наличните стоки и услуги към датата на регистрация на наследника.
По трети въпрос:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ е въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
“Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да третираме едно лице като осигурено за целите на ДОО: упражняване на трудова дейност, внесени или дължими вноски, наличие на правна норма. За да се определи дали лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от с.з. и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е. времетраенето на задължителното осигуряване се определя от деня на започване на трудовата дейност и продължава до деня на прекратяването й.
Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
?да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
?да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от кодекса.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове. 
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества.
Следователно, Вие подлежите на осигуряване за част или за всички фондове на държавното обществено осигуряване ако спрямо Вас са изпълнени кумулативно посочените по-горе условия и Вие имате качеството „осигурено лице”.
Доколкото в запитването посочвате, че не упражнявате дейност в качеството Ви на ЕТ ”Б” и предвид факта, че към настоящия момент не сте управител или съдружник на регистрирано юридическо лице (ЕООД е в процес на регистрация), то не попадате в кръга на осигурените лица на основание чл.4, ал.1, т.7 или ал.3, т.2 от КСО, предвид което не подлежите на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »