Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
Изх.№53-00-280
05.07.2011г.
чл.70, ал.5 от ЗДДС
Приложение № 12 от ППЗДДС
Според изложеното в писмото Ви при ревизия на дружеството Ви е констатирана следната фактическа обстановка:
В качеството на доставчик „СЛД” ООД /свързано лице/подоговор за менинджмънт обслужванефактурира на „БРД” ЕООД доставки – такса управление, за което са издадени данъчни фактури и еначислен ДДС .
При извършената Ви ревизия е издаден Ревизионен акт, потвърденс Решение на ВАС от 10.03.2011г., съгласно който органът по приходите е направил заключения ,че за фактурираните доставкина услуги от„СЛД” ООДняма доказателства те да са реално извършени и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС за представляваното от Вас дружество не е налице право на данъчен кредит.
Поставяте следния въпрос:
Има ли основание доставчика „СЛД” ООД да не начислява ДДС по процесните доставки, както и да си възстанови внесения данък по отношение нафактурите издадени отнего.
В отговор на поставеният въпросизразяваме следното становище:
Недопустимо е предприемането на последващи действия по анулирането на погрешно издадени фактури, с които е начислен данък, който не е следвало да бъде начислен,след издаване наревизионни актове, с които е отказано правото на приспадане на данъчния кредит по същите фактури. Такова анулиране би било нарушение на разпоредбите на ДОПК, които ясно указват реда, по който могат да бъдат изменени задълженията, установени с влязъл в сила ревизионен акт – чл. 133 и следващите го от ДОПК.
Анулиране наданъчни документи, по отношение на които с влязъл в сила ревизионен акт е установен окончателният размер на задълженията за данък върху добавената стойност, и отразяване на същите със знак минус в дневника за продажби е действие, с което едностранносе елиминира ефектът от осъществения данъчен контрол.
Освен това следва да се има предвид, че съгласно Приложение № 12 от ППЗДДС при анулиране на документ,същият би следвалода се отрази с обратен знак в отчетните регистри, в които е бил отразен първоначално от участниците в доставката.
Независимо, че в ЗДДС не са въведени срокове за анулиране на документи, считаме, че крайният срок, до който би следвало това да се признае за допустимо, е издаването на ревизионния акт, като това анулиране следва да бъде сведено до знанието на органа по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт. Това становищее изразено в Писмо изх.№ 24-00-12/23.06.2008г. на ЦУ на НАП.
Да се допусне да бъде призната правната възможност за едностранно изменение от страна на задълженото лице на влязъл в сила ревизионен акт чрез анулиране на издаденданъчен документ, без изричен законов текст, който да регламентира това,би означавало да не се зачита стабилитета на индивидуалния административен акт. А стабилността на административния акт е пряко свързан с принципа на правна сигурност, валиден за административния процес.
‘