3_873/24.02.2009 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
чл. 6, ал. 3
ЗЗО, чл. 40, ал.1, т. 1
Относно: правен статут, социално и здравно осигуряване на лица, заемащи длъжност „съдебен заседател” по смисъла на Закона за съдебната власт
Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в същото от 2006 г. задълженото лице е съдебен заседател в Районен съд – …… Със съобщение от същия съд е уведомено, че за да получава възнаграждението си следва да декларира, че има статут на самоосигуряващо се лице. Във връзка с това поставя следните два въпроса:
1. Съдебните заседатели самоосигуряващи лица ли са и считат ли се за лица, упражняващи свободна професия?
2. Следва ли съдебният заседател да има регистрация в Агенцията по вписванията?
При така изложената фактическа обстановка с оглед нормативните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 109/2008 г.) и Закона за здравното осигуряван (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 110/2008 г.), изразяваме следното становище:
Правната уредба на съдебните заседатели е регламентирана в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наредба № 2 от 8 януари 2008 г. за съдебните заседатели, издадена от Министерство на правосъдието (обн. ДВ. Бр.6 от 18 януари 2008 г.). При извършен анализ на цитираната правна уредба, особено като се има предвид разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, длъжността на съдебния заседател е изборна длъжност по своя характер.
От 1 януари 2004 г. в КСО е създаден специален ред за осигуряване на лица, получаващи доходи за работа на изборни длъжности. Лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се осигуряват по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, когато в резултат на избора не е възникнало трудово правоотношение. За времето, през което те изпълняват своите функции, подлежат на осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд “Пенсии“, “Общо заболяване и майчинство“, “Безработица“ и фонд “Трудова злополука и професионална болест“. Лицата, родени след 31 декември 1959 г. подлежат и на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.
На основание чл. 6, ал. 3 от КСО месечните осигурителни вноски за всички тези лица се изчисляват и внасят върху полученото или начислено, но неизплатено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя.
Месечният осигурителен доход не може да бъде по-голям от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване максимален осигурителен доход. През 2009 г. максималният месечен осигурителен доход е определен на 2000 лв.
Минималните месечни осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. На лицата, които получават възнаграждение за участие в заседание минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, за които е изплатено възнаграждение.
При определяне на месечния осигурителен доход на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, следва да се има предвид следното:
– в случаите, при които тези лица получават през месеца и доходи от трудови правоотношения, и други доходи по чл. 4, ал. 1 от КСО, месечните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. С оглед определяне на максималния месечен осигурителен доход, лицето само трябва да определи доходите от кои правоотношения да са с предимство, като се има предвид, че се дава приоритет на доходите с постоянен характер. Определянето се извършва чрез подаване на декларация пред съответния осигурител. По този начин се избягва внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в по-голям размер от определения максимален месечен осигурителен доход;
– когато тези лица упражняват дейност и като самоосигуряващи се (като еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски дружества, членове на неперсонифицирани дружества, като лица упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност) осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване се дължат и на двете основания, като се спазва поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО. Месечния осигурителен доход се формира първо от получения доход за дейността на изборна длъжност и се допълва с избрания осигурителен доход като самоосигуряващо се лице.
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Върху дохода, върху който се изчисляват вноски за държавното обществено осигуряване, се изчисляват и вноските за здравно осигуряване. Осигурителната вноска за здравно осигуряване е в размер 8 на сто. За лицата, които получават доходи и на друго основание, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от определения максимален размер на осигурителния доход.
Следва да се отбележи, че по смисъла на § 1, т. 26, буква „д” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за целите на този закон, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон (както е и в конкретния случай) се третират катотрудови правоотношения.
Следва да се поясни, че съдебните заседатели фигурират и в текста на т. 29 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, където е дадена дефиниция на понятието “лица, упражняващи свободна професия“. Според систематичния анализ на този текст лица, упражняващи свободна професия са съдебните заседатели, за които са налице едновременно следните условия:
?осъществяват за своя сметка професионална дейност;
?не са регистрирани като еднолични търговци;
?са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
От друга страна, видно от изложеното в частта на социалното осигуряване, съдебните заседатели не се третират като самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, поради което не биха могли да се дефинират като „лица, упражняващи свободна професия” за целите на облагането им с данък по реда на ЗДДФЛ.
Отговорът на въпроса следва ли съдебните заседатели да имат регистрация в Агенцията по вписванията не е в компетентността на Националната агенция за приходите, разписана в чл. 3 от ЗНАП.
‘