ОТНОСНО: Право на частичен данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП ….. постъпи запитване с вх. № 96-00-250 от 17.10.2018г., относно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на правото на данъчен кредит по фактури за разходи за стоки и услуги, свързани с ремонтна дейност.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице е регистрирано по материалния закон и извършва ремонтни дейности за подобряване инфраструктурата на територията на църковното настоятелство, която включва църковен храм, музей, културен дом и училище. Тези обекти са разположени на един административен адрес, застроени върху площта на имота. Музеят е обект на стопанска дейност поради посещаемостта от туристи, а при интерес от външни лица, културният дом се отдава часово под наем, като за тази дейност се издават фактури и се начислява данък.
Във връзка с гореизложеното, поставяте следните въпроси:
1.При получаване на фактури от изпълнители за описаните по-горе ремонтни дейности, в които е начислен данък върху добавената стойност, можете ли да ползвате данъчен кредит?
2.В случай, че не може да ползвате изцяло данъчен кредит по фактурите за ремонтните дейности с цел подобряване инфраструктурата на територията на настоятелството, на която се намират църковен храм, музей, културен дом и училище, на каква част от данъчния кредит имате право?
3.Ако имате право на частичен данъчен кредит, каква база следва да използвате за определяне на частта на правото на данъчен кредит по фактурите?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Тъй като в описаната от Вас фактическа обстановка e посочено, че се касае за получени услуги по ремонт на недвижим имот, изложеното по-долу становище е относимо към правото на данъчен кредит при ремонт на актив – недвижим имот.
В тази връзка, обръщам внимание на определението за „ремонт“, дадено в Допълнителните разпоредби, Параграф Първи, т.32 от Закона за данък върху добавената стойност. „Ремонт“ е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив (каквито са съответните сгради от недвижимия имот – на територията на Настоятелството), които разходи не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на същия този актив.
Когато съответното данъчно задължено лице получава облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, било на стоки и/ или услуги, която използва за икономическата си дейност, така и за нужди и цели, различни от тази дейност (включително за лични нужди на лицето, собственика или персонала), ползването на пълен данъчен кредит представлява нарушение на механизма за коректното функциониране на данъка. В такива случаи, данъчно задължените лица не би следвало да приспадат или възстановяват начисления им данък за онази част от получените от тях доставки на стоки и/ или услуги, които не използват за целите на икономическата си дейност.
Именно, в тази хипотеза, възниква правото на „пропорционално приспадане“ на данъка върху добавената стойност. Този режим е предвиден в разпоредбата на чл.73б от Закона за данък върху добавената стойност.
Изложеното по-горе уточнение е във връзка с третирането от Закона за данък върху добавената стойност на правото на приспадане на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при получаването на услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи по смисъла на т.83, б.“б“ от Параграф Първи на ДР на ЗДДС (каквито са получените от Църковното настоятелство услуги по ремонт).
Съгласно разпоредбата на чл.73б, т.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за стоки и услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност за извършването на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като в този случай, не прилага разпоредбата на чл.73 от материалния закон. За тази цел, съответното данъчно задължено лице определя с разумно обоснован метод размера на данъчния кредит на който има право за тези, получени от него стоки и услуги. Именно, в тази категория активи попадат разходите, свързани с ползването и поддръжката на имоти, автомобили, и пр. Т.е., при пропорционалното приспадане на данъчен кредит за тези разходи, съответното данъчно задължено лице може да ползва пропорцията, която вече е направило по отношение използването на съответния актив (недвижим имот) в независимата си икономическа дейност, както за доставки за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки за които, такова право няма да възникне.
Обръщам внимание, че при използване на стоки или услуги, различни от дълготрайни активи (каквито биха били получените от лицето услуги по ремонтни дейности на сградите в съответния недвижим имот), за които представляваното от Вас лице е приспаднало данъчен кредит при условията на чл.73б от закона, за ползването на същите активи извън независимата му икономическа дейност, в т.ч. и за личното потребление на същите тази активи не се отчита доставка по смисъла на материалния закон и респективно данък не се начислява.
Посочената по-горе разпоредба от закона, по отношение пропорционалното приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗДДС, е само опция за регистрираните лица.
В случай, че представляваното от Вас лице не се възползва от правото си по чл.73б от материалния закон, обръщам внимание на общата разпоредба от същия, касаеща правото на частичен данъчен кредит, а именно, текста на чл.73 от същия закон.
Регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. В тази хипотеза, размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. По отношение формирането на съответните обороти, следва да обърнете внимание на разпоредбите на чл.73, ал.3 и 4 от закона.
Следва да имате предвид, че размерът на частичният данъчен кредит по чл.73, ал.2 от ЗДДС се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите по чл.73, ал. 3 и ал.4 от същия закон за текущата календарна година.