3_458/20.03.2020 г.
ЗМДТ, чл. 25, ал. 2
ОТНОСНО: право на данъчно облекчение от 75 на сто при данъка върху недвижимите имоти за „основно жилище“ на лице с намалена работоспособност над 50 на сто съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В запитването лицето посочва, че е с намалена работоспособност 93.6%, а също така е декларирало свой имот като основно жилище. Определеният данък върху недвижимите имоти е в размер на 5.07 лв. и такса битови отпадъци в размер на 22.50 лв. като счита, че намалението на данъка не съответства на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ.
В тази връзка лицето желае да бъде изразено становище относно правото на данъчно облекчение съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ.
Във връзка с установяване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното определяне размера на дължимия данък върху недвижимите имоти, е изискана допълнителна информация от Община К. От постъпилия отговор и приложените към него документи по преписката се установява още, че лицето притежава в съсобственост един недвижим имот на територията на Община К. Същият е деклариран като основно жилище с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, подадена във връзка с настъпила промяна в декларирано обстоятелство. Съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 11.03.2020 г., размерът на определената данъчна оценка на имота е 8хххх лв., а за собственика е 5хххх лв. Също така, съгласно Експертно решение от 24.01.2020 г. на ТЕЛК, лицето е с определена трайно намалена работоспособност в размер на 93.6% .
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ бр.117/1997 г., посл. изм. ДВ. бр.18/2020 г.) е изразено следното становище:
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено облекчение от 50 на сто за данъка върху недвижимите имоти за „основно жилище”, а в ал. 2 е уредена преференция за „основно жилище” на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто. Във втория случай данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
За ползване на предвидените в цитираните текстове преференции администриращият орган изисква представяне на документ, удостоверяващ обстоятелство за намалена работоспособност, а именно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации, като относно декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти това задължение е установено в чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ. За ползване на облекчението е необходимо кумулативното наличие на всички посочени в закона условия:
– лицето да притежава установена по съответния ред степен на намалена работоспособност над 50 на сто (решение на ТЕЛК или НЕЛК);
– жилището да служи за задоволяване на жилищните нужди на задълженото лице и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, т.е. най-малко 6 месеца (§ 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ);
– да е подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за това обстоятелство.
Облекчение по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ се ползва само за едно жилище, отговарящо на посочените законови изисквания. В § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на закона е дадено легално определение на понятието „основно жилище“, според което “основно жилище” е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, т.е. най-малко шест месеца. Следователно, когато едно жилище се обитава за период, не по-малък от шест месеца през годината, облекчението от 50 на сто по чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ се признава за целия данъчен период /календарна година/, и обратно, ако жилището се ползва за период по-малък от половин година, за тази година облекчение не се начислява. В конкретния случай, ако притежаваният недвижим имот е единствен и е деклариран като „основно жилище“, то е налице изпълнение на изискването имотът да е основно жилище.
В настоящия случай е представено и Експертно решение от 24.01.2020 г. на ТЕЛК, от което е видно, че лицето притежава установена по съответния ред степен на намалена работоспособност над 50 %. Важно е да се отбележи, че експертното решение на ТЕЛК е издадено на 24.01.2020 г. с дата на инвалидизиране от 25.01.2020 г., и е с пожизнен срок. При това положение допълнително облекчение от 25 на сто в случая се начислява за цялата година, тъй като намалената работоспособност е налице за период най-малко от шест месеца, т.е. датата на издаване на решението на ТЕЛК е преди 30.06. на годината. В този смисъл е трайно установената практика по прилагането на чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ.
Предвид гореизложеното се налага извода, че за лицето е налице право на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ за цялата 2020 г., доколкото имотът е деклариран като основно жилище и лицето притежава над 50 на сто намалена работоспособност, която е удостоверена с решение на ТЕЛК.