В Дирекция ”ОУИ” – ………. постъпи писмено запитване с вх. № ………./07.01.2011 г., относно право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ДЗЛ, регистрирани за целите на ДДС в ДДЧ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество е сключило договори с германски фирми за извършване на дейността почистване, шлайфане и боядисване на кораби. Дейността на дружеството се извършва в Германия. За извършването на дейността си в Германия дружеството е сключило договори за ползване на коли-бусове за извозване на работниците до работните им места, ползване на помещение за нощуване на работниците, консултантски услуги и услуги във връзка със закупуване на самолетни билети за превоза на работниците от България до Германия. В издадените от доставчиците /установени в други държави членки/ на дружеството фактури е начислен ДДС според ставките на съответните държави. Само по една издадена фактура за ползване на помещение на нощувки на работниците не е начислен ДДС.
Зададени са следните въпроси:
1. Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19% по фактури, издадени от немска фирма, с предмет наем и ремонт и разходи за предприятието и на какво основание?
2. Следва ли да се издават пътни листове за изразходваното гориво, при условие, че дейността се извършва в Германия?
3. Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19% по фактури, издадени от немска фирма с предмет наем на помещение и на какво основание?
4. Дружеството следва ли да си самоначисли ДДС по фактура с предмет наем и отопление за помещение, издадена от германски контрагент и на какво основание?
5. Дружеството следва ли да си самоначисли ДДС по фактура с предмет самолетни билети и общи разноски, издадена от германски контрагент и на какво основание?
6. За получените консултантски услуги с доставчик кипърска фирма дружеството следва ли да си самоначисли ДДС и на какво основание?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи и трети въпрос: Единната система на ДДС в рамките на ЕС, обвързва правото на данъчен кредит с извършване на последващи облагаеми /приравнени на тях/ доставки от регистрирани за целите на ДДС лица на територията на съответната държава членка. Условията и реда за приспадане на данъчен кредит са предвидени в националното законодателство на съответната държава членка.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Видно от гореизложеното, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва доставчикът, който е начислил данък, да е регистрирано по ЗДДС лице.
В настоящия случай, Вие имате начислен данък в Германия /от германски контрагент, който не е регистриран по ЗДДС/ и за този данък не може да упражните право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС, тъй като не е налице хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от закона.
Втори въпрос: Видно от посоченото в запитването, българско юридическо лице /ЕООД/ извършва дейност в Германия. Независимо от това, че дейността изцяло или част от нея се извършва извън страната, дружеството е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Като такова, следва да прилага изискванията на посочения закон и приложимите счетоводни стандарти. Във връзка с дейността си дружеството ползва коли-бусове /собствени или наети/. Разходите, които се правят във връзка с експоатацията, следва да бъдат документално доказани по смисъла на чл. 4, ал. 3 и чл. 7 от ЗСч с първични счетоводни документи. Такива по смисъла на чл. 7, ал. 2 могат да бъдат и документи, които засягат само дейността на предприятието и съдържат най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
4. име, фамилия и подпис на съставителя.
Освен изискванията по ЗСч, за счетоводното признаване на разходите следва да се спазват и разпоредбите на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ относно данъчното признаване на счетоводните разходи. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Предвид гореизложеното, счетоводните разходи във връзка с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, в т.ч. и за гориво, ще се признават за данъчни цели, когато са доказани с първични счетоводни документи. Такива могат да са фактури за закупените количествата гориво; пътни листове за изминатите километри; транспортна схема, по която се превозват работниците идруги документи, които могат да послужат за доказване на разходите за гориво.
В запитването не е посочено дали така записаните «коли-бусове» са леки автомобили по смисъла на § 1, т. 37 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО. Ето защо, ако превозните средства са такива, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 210 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба, не се облагат с данък по върху разходите, социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
Когато транспортът е осъществен с лек автомобил, законодателят предвижда да се начислява данък върху документално обоснованите социални разходи за транспорт на основание чл. 204, т. 3 от корпоративния закон. Определянето на разходите като социални става по реда на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Изключение от това облагане се допуска, когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си /чл. 210, ал. 3/.
Четвърти въпрос: Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато същата е свързана с недвижим имот, се определя съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира недвижимият имот, включително при:
а/ предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б/ услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в/ настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че сте получател по доставка на услуга – наем на недвижим имот. Предвид цитираната правна норма – чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, доставката е с място на изпълнение на територията на Германия и като такава е извън обхвата на ЗДДС. За Вас като получател не възникват задължения по закона във връзка с тази доставка.
Пети въпрос: Предвид факта, че към запитването не е приложен договорът за извършване на услуги, който сте сключили с германската фирма, по отношение на този въпрос изразяваме принципно становище.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Данъчно задължено лице съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
„Постоянен обект” по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Мястото на изпълнение на получената от Вас услуга – в първата хипотеза е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в България.
При условие, че услугите, по които сте получател, се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. извън България, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от закона в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия закон /чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС, протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите, когато доставката е облагаема с нулева ставка, както и когато данък не следва да се начислява.
Предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, като получател по доставка на услуга данъкът е изискуем от Вас. Като регистрирано по ЗДДС лице сте длъжни да го начислите по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, при условие, че мястото на изпълнение на доставката на услуга е в България, като се съобразите с данъчното третиране на получената от Вас доставка – облагаема със ставка 20 на сто или облагаема с нулева ставка на данъка.
Шести въпрос: От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че дружеството е получател по извършената от кипърска фирма доставка на консултантска услуга във връзка със сключване на договори и намиране на работа.
Предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /предложение първо и второ/, са възможни две хипотези.
Мястото на изпълнение на получената от Вас услуга – в първата хипотеза е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в България. На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, данъкът е изискуем от Вас. Като регистрирано по ЗДДС лице сте длъжни да го начислите по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС с данъчна ставка – 20 %.
При условие, че консултантските услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. извън България, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект и за Вас не възниква задължение за самоначисляване на ДДС.