Относно: право на приспадане на данъчен кредит за автомобил
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-Пловдив с вх. № 96-00-452/ 24.11.2008г. от„………..” ЕООД, гр……….. е изложена следната фактическа обстановка:
През м.ноември 2008 г. фирмата закупува лек автомобил от регистрирано по ДДС лице в друга държава членка и е налице ВОП. Автомобилът ще се ползва от фирмата като основно средство, като не е изключен и варианта за продажба.
Поставени са следните въпроси:
1.Има ли право дружеството да приспадне данъчен кредит или е приложим чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. Протокола по чл.117 как се включва в дневника за покупки и включва ли се в дневника за продажби.
2.Ако автомобила е без право на приспадане на ДК, при евентуална продажба на основното средство начислява ли се ДДС или се прилага чл.50 от ЗДДС.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредбапо зададените от Вас въпроси,изразявам следното принципно становище:
Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл.69, ал.1 от закона. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
В същото време, в закона са предвидени определени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, изброени в чл.70 от закона.
Предвид разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства.
В чл.70, ал.2, т.1 на ЗДДС е посочено, че ал.1, т.4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал.1, т.4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
В конкретния случай, видно от запитването дружеството не извършва такива доставки.
Предвид гореизложеното, за фирмата не възниква право на приспадане на данъчен кредит за лекия автомобил, съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС.
Във връзка с осъществения ВОП на автомобила, съгласно разпоредбите на чл.84 от ЗДДС, данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
По смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Предвид гореизложеното, издадения протокол за осъщественото ВОП се отразява в дневника за продажби за целите на начисляване на данъка. В дневника за покупки така издадения протокол следва да се отрази без право на приспадане на данъчен кредит предвид ограниченията на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС.
При последваща продажба на автомобила ще е приложима разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗДДС, а именно – освободена е доставката на стоки, при придобиването на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от закона.
‘