3_3312/13.12.2010г.
чл.68 –чл.72 ЗДДС
Относно: право на приспадане на данъчен кредит за начислен данъквъв връзка със строителство на сграда съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването дружеството пред 2010г. започва изграждането на бизнес сграда. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.04.2010г. дружеството придобива собственост върху земята, представляваща УПИ VІІІ-11,12 от физическо лице. Разрешението за строеж № …/17.03.2010г. за въпросната сграда е издадено на името на физическото лице. Същото е влязло в сила на 09.09.2010г., заверено от Дирекция „Архитектура и благоустройство”. „Б Ц О” ЕООД е сключило договор за възлагане на строително – монтажни работи на 07.07.2010г. Във връзка с този договор са издадени две фактури №…../06.07.2010г. за извършено плащане и №…../05.10.2010г.
Предвид изложеното се поставя въпроса има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит по тези две фактури и ако няма, какви документи са необходими за да придобие това право?
При така изложенатафактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.94 от 30.11.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр.6 от 22.01.2010г.) изразяваме следнотостановище:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от закона данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
3. осъществен от него внос;
4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да е налице право на приспадане наданъчен кредит, е необходимо доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице, като това следва от чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с
чл. 70, ал. 5 и чл. 113 от ЗДДС. В случай, че доставчикът няма качеството на регистрирано по ЗДДС лице, то правото на данъчен кредит не е налице на основание чл. 70, ал. 5 отЗДДС.
Освен това, видно от цитираната разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от бъдещото използване на получените стоки и услуги, т.е. дали с тях ще се извършват облагаеми доставки. Според изложеното в запитването дружеството осъществява строителство на сграда и за тази дейност упражнява право на приспадане на данъчен кредит. Считаме за необходимо да се посочи, че ако след въвеждане на строежа в експлоатациясъщият не се използва за облагаеми доставки по силата на чл.79 от закона, ползваният данъчен кредит ще подлежи на корекция по посочения в разпоредбата ред. Задължение за корекция може да възникне при наличие на други хипотези, предвидени в чл.79 от ЗДДС.
Съгласно чл.71, т.1 от закона правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява от лицето при условие, че притежава данъчен документ, издаден от регистрирано по закона лице, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
С оглед спазването на разпоредбите на ЗДДС, освен всички други изисквания за наличието на право на данъчен кредит, следва да се посочи, че същото е обвързано с определен данъчен период, през който възниква, както и с упражняваното му в определен срок.
Разпоредбата на чл. 68, ал.2от ЗДДС указва, че правото на данъчен кредит възниква в периода, през който данъкът по доставката е станал изискуем. На основание чл.72, ал.1 от закона регистрираното по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
От изложената фактическа обстановка в запитването става ясно, че дружеството извършва строителство върху имот – УПИ, собственост на физическо лице. Дружеството придобива собственост върху този УПИ в един по-късен момент с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.04. 2010г. Строителството върху имот, който не е собственост на дружеството, а е собственост на физическо лице означава, че именно физическото лице се явява фактически получател на стоките и услугите, получени във връзка със строителството на сградата до момента на придобиване право на собственост върху УПИ от дружеството. Следователно до 19.04.2010г. дружеството не е фактически получател по тези доставки и разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС не е изпълнена за него. На основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС не възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка със строителството до момента на придобиване на собственост върху имота, в който се изгражда сградата – 19.04.2010г.
Според изложеното в запитването разрешението за строеж на сградата е издадено на физическото лице, собственик на имота. Наличието на разрешение за строеж не е сред изрично посочените в ЗДДС условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което липсата на разрешение за строеж на името на дружеството не е самостоятелно основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по посочените в запитването фактури.
Предвид горното правото на приспадане на данъчен кредит след придобиване правото на собственост върху УПИ възниква при изпълнението на общите законови положения, посочени по-горе.
В заключение обръщаме внимание, че преценката относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Същият на основание чл. 4 от ДОПК осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства органът по приходите е този, който установява наличието на кумулативните изисквания относно правото на приспадане на данъчен кредит.
‘