3_407/06.02.2013 г.
ЗДДС, чл. 9, ал. 3, т. 1;
ЗДДС, чл. 27, ал. 2;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 69, ал. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2;
ЗДДС, чл. 117,ал. 1, т. 3
Относно: право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки и услуги във връзка с изпълнение на проект по 7-ма рамкова програма на ЕС съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, университет е спечелил проект, финансиран по 7-ма рамкова програма на ЕС. За изпълнението на проекта чрез подписано споразумение е създаден международен консорциум с 9 участници от различни страни на ЕС, в т.ч. университетът. Изпълнението на проекта включва създаването на устройство за безконтактно зареждане на електромобили. Университетът има за задача да разработи проект на това устройство, като трябва да се достигне до разработване на прототип и внедряването му в реалното производство. Координатор на проекта, чрез който ще се разпределят средствата между участниците е френско търговско дружество. Университетът ще получава финансиране от координатора на проекта. Според общите условия на договора за финансиране, всеки един от участниците става собственик на създадените от него разработки при изпълнение на проекта. Съгласно изискванията на 7-ма рамкова програма ДДС е абсолютно недопустим разход за финансиране от Европейската комисия.
Предвид горното се поставя въпроса има ли университетът право на пълен данъчен кредит за доставката на стоките и услугите, свързани с изпълнение на дейностите по проекта?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, изм., бр. 103 от 28.12.2012 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно § 1, т. 1 от ПМС № 62 от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007-2013 г., “Възстановим данък добавена стойност“ е сумата на платения данък върху добавената стойност, която регистрираното по реда на Закона за данък върху добавената стойност лице има право да приспадне от задълженията си по Закона за данък върху добавената стойност, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило по реда на закона.
В този смисъл, при определянето на данъка върху добавената стойност като недопустим разход за финансиране от оперативна програма, от значение е, дали за бенефициента е налице възстановим данък върху добавената стойност, т.е. налицели е право на приспадане на данъчен кредит за получените от него доставки на стоки и услуги, при изпълнение на дейностите по проектите, финансирани от Европейската комисия.
Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС, възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от закона за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
Според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „безвъзмездна” е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Съгласно чл 2, ал. 1 от ЗДДС обект на облагане са възмездните облагаеми доставки на стоки или услуги. С разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от с.з. е предвидено изключение, съгласно което за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиване на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит; като възмездна доставка се третира и безвъзмездното предоставяне на услуга за личните нужди наданъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.
В този смисъл, и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит (недопустим разход за финансиране) за получените стоки и услуги, същите следва да са предмет на последващи облагаеми доставки.
Съгласно т. 8.1. от Раздел 8: „Придобити знания” от приложеното Споразумение за консорциум за проект „Иновативно решение за бързо зареждане на електрически превозни средства” всяка страна ще запази собствеността на придобитите знания, които са разработени в рамките на проекта. В Раздел 9, т. 9.3. „Права на достъп за изпълнение” от същото е посочено, че права за достъп до предоставени /предходни/ и придобити знания, необходими за изпълнението на работа по проекта на една от страните от консорциума следва да бъдат отпуснати безвъзмездно, освен ако не е договорено друго за предоставената информация в Приложение 1. Също така на основание т. 9.4. „Права на достъп за ползване” от същия раздел 9 правата на достъп за ползване на придобитите нови знания на страна от консорциума от друга страна, включително за научни изследвания от трета страна, се предоставят при разумни и справедливи условия, както и въз основа на писмено двустранно споразумение. Освен това права на достъп за нови придобити знания, които да се ползват за вътрешни изследователски и академични дейности, се предоставят безвъзмездно, при условие, че няма да бъдат достъпни, прехвърлени и лицензирани на трети страни. „Права на достъп” по смисъла на споразумението са лицензи и потребителски права върху предварителната и придобитата информация. Аналогични са и разпоредбите на част В, Раздел І, т. ІІ.27, т. ІІ.33 и т. ІІ.34 от 7РП Споразумение за отпускане на безвъзмездна помощ – приложение ІІ – Общи условия.
Видно от изложената в запитването фактическа обстановка и приложените документи, както и от цитираната нормативна уредба във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид следното:
При положение, че университетът използва създадената разработка само за извършване на облагаеми доставки е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка с изпълнение на проекта, ако са налице и другите законови изисквания, регламентиращи това право.
В случай, че създадената разработка ще се използва както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит /облагаеми доставки/, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право /безвъзмездни доставки или дейности, различни от независимата икономическа дейност/ ще е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС.
Ако създадената разработка ще се използва само за безвъзмездни доставки и дейности, различни от икономическата дейност на университета по силата на чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС, няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка с изпълнението на проекта.
При положение, че за извършените от университета безвъзмездни доставки на услуги са използвани стоки, при производството, вноса или придобиването на които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, същите следва да се смятат за възмездни по силата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. За тези доставки на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и доставчикът на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС следва да начисли същия по реда чл. 86, ал. 1 от закона. Документирането се извършва с протокол на основание чл. 117,ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В този случай данъчната основа на доставката е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.
Важно е да се посочи, че ако се упражни (изцяло или частично) право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги във връзка с изпълнението на проекта е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС, където са уредени случаите на извършване на корекции на ползван данъчен кредит при възникване на основанията, посочени в същата правна норма.