3_ 2952/23.12.2014 г.
ЗКПО, чл.189б
ЗКПО, чл. 167, ал. 1, т. 1
ЗДДФЛ,чл.48,ал.6
ДОПК, чл. 209, ал. 2
ДОПК, чл. 127, ал. 1 и ал. 2
Относно: Право за преотстъпване на данък върху годишна данъчна основа по реда на чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) при условията на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2014 г.
Според изложеното в него при извършена ревизия на ЕТ е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р 24.11.2014 г., с който е направено предложение за издаване на ревизионен акт /РА/ със задължения общо в размер на ……лв. РД е връчен на 25.11.2014 г, а възражението срещу него е направено на 05.12.2014 г. В запитването е посочено, че ако възражението не бъде прието, издаденият РА също ще бъде обжалван, както и че е направено обезпечение с дълготраен актив – сеялка. Във връзка с горното се поставя въпроса, ако РА бъде издаден до 31.12.2014 г. и в същия срок задълженията не бъдат платени, ще може ли да се ползва преотстъпен данък за 2014 г. съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ като земеделски производител?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.105 от 19 Декември 2014г.), ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.105 от 19 Декември 2014г.) и Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ бр.105 от 19 Декември 2014г.) изразяваме следното становище:
Основанието за преотстъпване в размер до 60%на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция на ЕТ – регистриран земеделски производител, е регламентирано в чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, съгласно който преотстъпването на данък е допустимо при условията на чл.189б от ЗКПО. По силата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, за да се ползва правото на преотстъпване по реда на чл. 189б от същия закон следва да са изпълнени общите изисквания, определени със закона, а именно към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2.
Изпълнението на горните изисквания се удостоверява от данъчно задълженото лице на декларативен принцип с годишната данъчна декларация.
Обхватът на публичните вземания е регламентиран в чл. 162 от ДОПК. На основание ал. 2 от посочената правна норма публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други, както и лихвите за вземанията по точки от 1 до 8.
Публичните задължения и дължимите лихви, свързани с невнасянето на задълженията подлежат на доброволно и принудително изпълнение.
Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; влязло в сила наказателно постановление и други, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
С оглед изложеното, в настоящия случай, издаденият ревизионен акт на задълженото лице, с който са установени задължения за данъци и дължимите върху тях лихви представлява изпълнително основание за предприемане на принудително изпълнение по ДОПК, независимо дали същият е обжалван.
По силата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. На основание ал. 2 от същата правна норма след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.
Предвид посочените нормативни основания, за да се счита, че не е изпълнено условието на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, следва да са възникнали законовите основания за приложението на чл. 127, ал. 2 от ДОПК, а именно да е изтекъл 14 дневният срок от връчването на акта, предвиден за доброволно изпълнение.
Обстоятелството дали публичните задължения са обезпечени е правно ирелевантно по отношение на изискването за изпълнение на общите условия за ползване на правото за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО.
В настоящия случай при извършената служебна проверка се установи, че РА №Р от 19.12.2014 г., е връчен на 19.12.2014 г., т.е. определените публични задължения в него не подлежат на принудително изпълнение към 31.12.2014г.
‘