05_20-00-39/28.02.2014 г.
КСО, чл.4, ал. 1, т.7, чл.10, ал. 1 , чл.127
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3;
ЗДДФЛ, чл.6, чл. 7, чл. 8, ал. 6, т. 3, чл. 58, ал. 1, чл. 55, ал. 1;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В Х АД като членове на Борда на директорите са назначени играждани на Република Турция.За извършваната трудова дейност лицата получават месечно възнаграждение. Същите пребивават на територията на република Турция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставенивъпросите:
1. Подлежат ли на социално осигуряване в България турските граждани, които са членове на Борда на директорите и на какво основание?
2. Дължат ли се данъци по ЗДДФЛ за тези лица?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Попърви въпрос:
Кръгът на осигурените лица за държавното обществено осигуряване е регламентиран в чл.4 от КСО.
Съгласно ал.1,т. 7 на чл. 4, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и, на основание чл.10, ал. 1 от кодекса.
В действащата към момента нормативна уредба, уреждаща държавното обществено осигуряване не е поставено изискване, относно пребиваването на лицата на територията на Република България.
Достатъчно условие, за да възникне задължение за осигуряване е лицата да упражняват трудова дейност по реда на КСО, поради което членовете на борда на директорите подлежат на осигуряване по реда на кодекса, независимо, че са турски граждани, които пребивават в Турция
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
Изискване, относно пребиваването на чуждите граждани на територията на Република Българиязаконодателят е предвидил в чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО.
Съгласно посочената разпоредба, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В случай, че цитираните в запитването лица нямат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, те не подлежат на задължително здравно осигуряване.
Осигуряването на лицата, които нямат ЕГН или ЛНЧ се провежда чрез служебн номер, издаден от ТД на НАП.
По втори въпрос:
Първостепенно значение за определяне на данъчните задължения на едно физическо лице едефинирането му като местно или като чуждестранно. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България(чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
С оглед посочените в запитването факти, за целите на ЗДДФЛ приемаме, че въпросът Ви касае чуждестранни физически лица (ЧФЛ). Същите са придобили доходи, представляващи възнаграждения за членове на управителен орган на българско юридическо лице и последното гие начислило/ изплатило. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ тези доходи попадат в обхвата на придобити доходи от източници в Р. България и подлежат на облагане с окончателен данък на основаниечл. 37, ал. 1, т. 9 от с. з. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/ изплатените доходи и ставката му е в размер 10 на сто (чл. 37, ал. 2, чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ). Данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му и се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по мястото на регистрация на платеца (чл. 65, ал. 1, чл. 66, ал. 1 от закона). В същия срок платецът на доходадекларира дължимия окончателен данък с данъчна декларация почл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ- образец 4001, като посочва съответните данни и в годишната справка по чл. 73, ал. 1, т. 3 от с.з.
На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ, удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от ЧФЛ, се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл.55.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛприоритетно се прилагат международните договори, когато съдържат разпоредби, различни от тези на българския данъчен закон, като за тази цел следва спогодбите (СИДДО) да са ратифицирани от
Р. България, обнародвани и влезли в сила.В конкретния случай е налице СИДДО с Република Турция, ратифицирана със закон, обн вДВ, бр. 89 от 1995 г. , чийто текст е обнародван в ДВ, бр. 123 от 1997 г. Процедурата за прилагане на СИДДО е регламентирана в Глава шестнадесета, Раздел ІІІ на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
‘