.№ 24-38-77
Дата:23.03.2018 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 6;
ЗДДС, чл. 118, ал. 8;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 1;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 8;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 14;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 15;
ЗАДС, чл. 20, ал. 2, т. 1;
Наредба Н-18, чл. 3, ал. 2;
Наредба Н-18, чл. 3, ал. 7;
Наредба Н-18, чл. 16а, ал. 1;
Наредба Н-18, чл. 16а, ал. 4;
Наредба Н-18, ПЗР, §31, ал. 1.
ОТНОСНО: Предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за закупена модулна бензиностанция
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ………………,
Вна Националната агенция за приходите (НАП), с вх. №……………..2017 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
„………….“ ЕООД е с основна дейност – товарен автомобилен транспорт. Дружеството е закупило модулна бензиностанция за дизелово гориво, снабдена с нивомерна система и фискално устройство. На ………..2017 г. оторизиран сервиз е извършил фискализация на модула и го е свързал с НАП. Подадена е блок схема на бензиностанцията и заявление – приложение №25 към чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г.). На …………..2017 г. е извършено метрологично замерване. Дружеството не е закупувало гориво до настоящия момент.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Закупуването на гориво от акцизен данъчен склад изисква ли наличие на банкова гаранция?
2. При закупуването на гориво от търговец, който има банкова гаранция, изисква ли се предоставяне на банкова гаранция и от „………..“ ЕООД?
3. При потребление на гориво във връзка с основната дейност на дружеството в размер на ……………. лв. без ДДС месечно, необходимо ли е предоставяне на банкова гаранция?
4. Разрешена ли е продажбата на гориво на служители на дружеството и на частни лица от фискализирания модул?
5. Трябва ли да се извърши проверка от НАП преди въвеждането на бензиностанцията в експлоатация?
6. Налице ли са други изисквания от НАП за функционирането на бензиностанцията?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
I. По първи и втори въпрос:
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
1. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. На основание
чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от закона, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение само за доставките му, отчетени по реда на цитираната разпоредба, т.е. обезпечение не се дължи само за тези доставки на течни горива, извършени от лицето, които се отчитат чрез одобрена и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) с нивомер и за тях лицето предава данни по дистанционна връзка към НАП, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Следва да се има предвид, че когато данъчно задължено лице извършва както доставки на течни горива, които отчита по реда на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, така и доставки на течни горива, посочени в приложение № 35 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), които не отчита по този ред, при наличие на условията на
чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС за него възниква задължение за предоставяне на обезпечение за неотчетените по реда на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС доставки.
За лицата, стопанисващи обекти за търговия с течни горива, за доставките от които обекти се предават данни по дистанционна връзка на НАП, при извършване на вътреобщностно придобиване или освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, когато горивата към момента на възникване на задължението са предназначени за съхранение в резервоарите на стопанисваните от лицето обекти, предаващи данни по реда на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, не възниква задължение за предоставяне на обезпечение.
Във връзка с изложеното по-горе важно е да се има предвид, че становището е съобразено с обстоятелството, че за целите на дейността на лицето – товарен автомобилен транспорт е въведена в експлоатация бензиностанция за дизелово гориво. Извън това, в случай че лицето не разполага със собствена бензиностанция, считано от 01.01.2018 г. е в сила нова ал. 14 на чл. 176в от ЗДДС, която предвижда, челице, различно от регистриран земеделски производител или бюджетна организация, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в публичния електронен регистър по ал. 15, създаден и поддържан от НАП. Редът за вписване и съдържанието на регистъра се определят с ППЗДДС. По силата на §40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИД на ЗДДС), обн., ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г. в сила от 01.01.2018 г., до създаването на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление.
II. По трети въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 от закона (Наредба № Н-18/2006 г.).
„……………“ ЕООД, в качеството си на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, следва да приключва регистрирането на зареждане чрез ЕСФП за собствени нужди с вид плащане “резерв 2“ – “вътрешно потребление“ (чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г.).
III. По четвърти въпрос:
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Предвид това в случай че се извършва и продажба на течни горива, за дружеството е налице задължение за регистриране и отчитане по общия ред на Наредба № Н-18/2006 г. чрез издаване на фискална касова бележка за всяка извършвана от него продажба.
IV. По пети и шести въпрос:
С изменение на Наредба № Н-18/2006 г., обн. в ДВ, бр. 76/2017 г., е регламентирано изискване въвеждането в експлоатация и регистрацията на ЕСФП в НАП да се извършват в присъствието на контролните органи от НАП и Българския институт по метрология (чл. 16а, ал. 4). С §31, ал. 1 от Преходните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (обн. ДВ,
бр. 76/2017 г.) е въведено задължение за лицата, които използват ЕСФП, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30 септември 2018 г. Разпоредбата се отнася за всички задължени лица, използващи ЕСФП, независимо дали в обекта се извършват продажби и/или зареждания на течни горива за собствени нужди. Следователно регламентираното с чл. 16а, ал. 1 от наредбата задължение се отнася за лицата, които въвеждат в експлоатация ЕСФП след определения с §31, ал. 1 срок.
Що се отнася до това налице ли са други изисквания от НАП за функционирането на бензиностанцията, следва да имате предвид, че изискванията са определени в нормативната уредба, и извън тях НАП не поставя други такива.
ЗАМ.
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/