Относно: Данъчно третиране на финансова подкрепа за проект за мобилност по секторна програма „Леонардо Да Винчи“, отпусната на сдружение по ЗЮЛНЦ
Във връзка с постъпило запитване вх. № ……/14.03.2014г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че Сдружение „Училищно настоятелство ….“ е сключило договор за отпускане на финансова подкрепа за проект за мобилност по секторна програма „Леонардо Да Винчи“, програма „Учене през целия живот“ с Център за развитие на човешките ресурси.
Поставени са следните въпроси:
1.Дейността свързана с осъществяване на договора, счита ли се за стопанска дейност?
2.Сдружението задължено ли е да подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и приложенията към нея за 2013г. при условие, че:
-няма извършени разходи по договора през 2013г.
-няма други приходи и разходи за 2013г.
3.Сдружението следва ли да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2014г.
Предвид посочена в запитването информация и съобразявайки относимата правна уредба за 2013г. и 2014г., изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Сдружение „Училищно настоятелство ………“ е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел в съответствие с разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/. Съгласно разпоредбата на чл. 46а от Закона за народната просвета /ЗНП/ настоятелствата са независими доброволни сдружения за подпомагане на развитието и материалното осигуряване на училището, детската градина и обслужващите звена.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не се съдържа определение за стопанска дейност. На основание чл. 1, т. 2 той определя принципно, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество те са обект на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.
От посоченото до тук е видно, че юридическото лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно. Като се има предвид това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар /географски и предметен/, тъй като това би имало неблагоприятен ефект върху конкуренцията. Стопанска дейност се осъществява не само чрез сключване на сделките, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но и чрез извършването на търговска дейност, непосочена в ал. 1. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Данъчното облагане е едно от тези правни условия. След като търговските дружества подлежат на облагане с корпоративен данък за печалбата им за целия обем на извършваната от тях стопанска дейност, а не само за търговската дейност в разновидностите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от ТЗ, в същия обем за целите на ЗКПО следва да бъде обложена и стопанската дейност, извършвана от юридическите лица, които не са търговци /в случая ЮЛНЦ/. В противен случай субектите, извършващи стопанска дейност биха се оказали поставени при различни правни условия, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
Съгласно чл. 3 „Финансиране на проекта“ от сключения договор между Сдружение „УН ……“ и Център за развитие на човешките ресурси /ЦРЧР/, предоставеното финансиране се състои от следните пера:
-средства за организация на мобилността;
-средства за предварителна педагогическа, културна и езикова подготовка;
-средства за издръжка и настаняване;
-средства за транспорт.
При възникване на всякакви други разходи, свързани с проекта, същите се покриват от сдружението.
Видно от посоченото в договора дейността, която ще извършва сдружението е организиране и провеждане на проект за мобилност по секторна програма „Леонардо Да Винчи“, програма „Учене през целия живот“, за което ще се направят определен обем разходи и които ще бъдат покрити от средствата по програмата. Сдружението получава безвъзмездно средствата по проекта и не е обвързано с извършване на услуги на ЦРЧР, съответно на номинираната Национална агенция на Европейската комисия като финансираща институция.
Доколкото от представения договор може да се установи, че дейността, която ще се извършва от сдружението не покрива възприети в данъчната практика посочените по-горе критерии, няма да прилага пазарни цени и няма да формира печалби, може да се допусне, че дейността по програмата не е стопанска, а еза подпомагане дейността на училището по смисъла на ЗНП.
Следва да се има предвид, че ако от дейността на сдружението се реализират приходи /комисионни или друго заплащане/, в резултат на което се формира печалба, тогава може да се направи извод, че това са приходи от стопанска дейност, която подлежи на облагане с корпоративен данък.
По втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО обект на облагане е печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. Корпоративният закон с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 5 определя, че данъчно задължени лица са местните юридически лица и работодателите за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта. Задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е за данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. Доколкото в запитването е посочено, че през 2013г. сдружението не е имало никакви приходи и разходи и през 2014г. няма да извършва стопанска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ, няма да отдава под наем имущество и няма да е работодател на лица, които получават социални придобивки и няма да възникне задължение за данък върху социалните разходи не следва да се подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Всички предприятия с нестопанска цел в т.ч. сдружения, които нямат задължение за подаване на годишна данъчна декларация за 2013 година, са длъжни да представят годишен отчет за дейността за 2013 година само в териториалното статистическо бюро. Повече информация относно годишният финансов отчет може да се получи на ел.адрес: nsi.bg.
‘