Относно: Префактуриране на разходи, извършени в страни от ЕС
В Дирекция ОДОП, постъпи Ваше запитване с вх. № /09.09.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Изложената фактическа обстановка е следната:
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС е получател по фактура за зареждане на горива и заплащане на пътни листи с ШЕЛ карти в различни страни от ЕС. ШЕЛ картите /гориво и пътни такси/ се използват от товарни автомобили на друга българска фирма, регистрирана по ЗДДС.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Може ли предприятието, получател по фактурата да префактурира на друга фирма горивото и заплатените пътни такси и ако може, каква е данъчната ставка?
2.Ако префактурирането не е допустимо, тогава по какъв начин двете фирми трябва да уредят тези си взаимоотношения, така че втората фирма /действителния потребител на стоките и услугите/ да има законово основание да признае извършените разходи?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Първи въпрос:
В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържа текст, регламентиращ префактуриране на стоки и услуги. Все пак при префактуриране следва да се има предвид, че е недопустимо да бъдат променени основните характеристики на доставката, а именно: данъчна ставка, данъчно събитие, данъчна основа (съобразно дела в разходите), място на изпълнение. Недопустимо е например префактуриране, при което би се променило мястото на изпълнение на доставката. Префактурирането е допустимо само и единствено, доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, като тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения.
При такова префактуриране на разходи, относно тези фактури, с които се извършва префактуриране на разходи са валидни общите правила за документиране, деклариране и отчитане на данъка.
При определяне мястото на изпълнение на доставка на стока /гориво/ следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Предвид гореизложеното, мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където горивото се намира при прехвърляне на собствеността.
Когато се определя мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана с пътни такси е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а именно мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
В тази връзка, когато предмет на доставката са пътни такси, мястото на изпълнение на доставката на услуга е там, където се намира недвижимият имот, т.е. пътната инфраструктура.
Втори въпрос:
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Следва да имате предвид, че въпросите свързани с търговските отношения между фирмите, има характер на правна консултация и не са от компетентността на НАП.
Въпросът относно признаване на разходи за горива и пътни такси при действителния им получател засяга само неговите права и задължения, поради което следва да бъде поставен от заинтересованото предприятие.
От изложеното в писмото не става ясно какви са договорните отношения между двете предприятия; не е ясно дали лицата са свързани по смисъла на данъчното законодателство; не е ясен предмета на дейност на питащото предприятие, поради което изразявам принципно становище относно признаване на разходите при притежателя на ШЕЛ картите:
По отношение на префактурирането следва да се посочи, че то не представлява някаква икономическа дейност, а действие, свързано със счетоводната отчетност, която следва да бъде организирана в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/. Един от основните принципи, на които се подчинява организацията на счетоводната отчетност е документалната обоснованост. Съгласно чл. 4. ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Въпросните придобивания на гориво и плащане на пътни такси са фактурирани на питащото дружество в качеството му на титуляр на съответните ШЕЛ карти, но не са предназначени изцяло за извършване на неговата дейност, и когато са отчетени като счетоводни разходи, те не се явяват присъщи разходи, които да бъдат признати за данъчни цели.
При извършване на последващ данъчен контрол задълженото лице може да докаже обстоятелства, които определят направените разходи като присъщи за извършваната дейност чрез сключени договори, изпълнени поръчки и конкретни счетоводни документи за тяхното изпълнение (фактури, платежни нареждания, фискални бележки и т.н.), като всички тези доказателства следва да се преценяват в тяхната съвкупност, а не взети отделно и сами за себе си.
Обстоятелството по префактуриране на разходи следва да бъде установено при изследване и преценка на първичните и вторични счетоводни документи и записванията в регистрите, водени от предприятието, в зависимост от извършваната дейност и съответно отразено в общия счетоводен финансов резултат на дружеството.
При установяване на разходи за горива и пътни такси, които са документално доказани по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с първичен счетоводен документ, но не са относими към дейността на дружеството или са отчетени в обеми, които не са в съответствие на капацитета и нуждите на същото, следва да бъдат приети, като разходи, несвързани с дейността по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО или като отклонение от данъчно облагане по реда на чл. 16, ал. 2, т. 1 от закона – значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини.
‘