Изх. №53-00-173/11.08.2016 г.
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 4
ЗКПО – чл. 195, ал. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-173/… 2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българската народна банка (БНБ) организира преглед на качеството на активите (AQR) на банковата система, включително приетите обезпечения и практики за обезценяване, с участие на външни независими лица с висока професионална репутация. На банките е възложено да сключат договори с доставчици на услуги, с предварително съдържание (бланков договор, предоставен от БНБ и приложен към запитването).
Ръководството на „ХХХ БАНКА“ АД (ХХХ АД) е сключило тристранен договор с предписаното съдържание с определено чуждестранно лице – доставчик на услуги, което да извърши преглед на активите. Съгласно Приложение 1 от договора, дейностите на доставчика на услуги включват:
-Политики, процеси и преглед на счетоводната политика,
-Кредитна извадка и валидиране на данни,
-Определяне на извадка,
-Преглед на кредитни досиета,
– Оценка на обезпеченията и недвижимото имущество, експлоатация на заключения върху кредитния портфейл относно прегледа на кредитните досиета,
-Анализ на колективното провизиране,
-Преглед на справедливата стойност на активите на ниво 3,
– Определяне на капиталовата адекватност от първи ред, отчитайки резултатите от оценката на качеството на активите и определяне на оздравителен подход, подсигуряване на качеството.
След приключване на всички задачи, AQR одиторът следва да предостави доклад, съдържащ описание на констатациите от прегледа.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дължимото от ПИБ АД възнаграждение по договора да бъде класифицирано като доход, предвиден в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, подлежащ на облагане с данък при източника съгласно чл. 195 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО облагаеми с данък при източника, който е окончателен, са доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Относими към случая са посочените в чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО възнаграждения за технически услуги, които са определени като доходи от източник в България, когато са начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната.
Според §1, т. 9 от ДР на ЗКПО „Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
В ЗКПО, както и в другите данъчни закони няма изрична дефиниция на понятията „консултантски услуги“ и „маркетингови проучвания“, поради което смисълът на тези понятия следва да се извлича от общоприетото им значение:
– консултантски услуги са тези, които се предоставят от лице, което има специални знания и умения в определена област, което дава препоръка, съвети или мнение като специалист, вещо лице, експерт в рамките на професионалната си дейност;
– маркетинг проучването е процес, насочен към системно набиране, обработка и анализ на информация сцел информационно осигуряване за решаването на даден проблем.
За да се квалифицира видът на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализира сключения договор, уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните.
В конкретния случай, съгласно приложения договор, в публикувания на 26.02.2015 г. доклад на Европейската комисия (ЕК) са дадени препоръки към Република България относно извършване на независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система, залегнали на Националната програма за реформи Европа 2020, приета с Решение №298 на Министерски съвет от 2015 г. На БНБ е възложено организирането на преглед на качеството и адекватността на използваните оценки на стойност на активите, приети обезпечения и практиките по обезценяване, с участието на независими външни лица с висока професионална репутация. Избрана е концепция за организация на прегледа на активите, която предвижда наемането от банките на независими външни лица – доставчици на услуги, които да извършат преглед на качеството на активите на всяка банка, на базата на определени критерии, задачи и ангажименти за тези доставчици на услуги.
Според чл. 1 от договора банката възлага, а доставчикът на услуги приема да извърши преглед на качеството на активите на банката, съгласно дейностите, упоменати в Приложение 1, спазвайки изискванията на методологията за преглед качеството на активите, разработена от ЕЦБ, адаптирана от БНБ и нейният консултант (изпълнител на обществена поръчка). В чл. 2 е посочено, че доставчикът осигурява извършването на оценка на стойностите на предоставените обезпечения по кредити, като се задължава да предостави обработените данни на БНБ чрез ежемесечни доклади за междинните резултати и заключителен доклад, съдържащ информация за резултатите от оценката на активите, данните необходими за провеждане на стрес тестове, подробни таблици на индивидуалните проверки. В този смисъл, изхождайки от дефиницията в т. 9 на §1 от ДР на ЗКПО и от фактите, изложени в запитването, считам, че услугите, предмет на договора, са с консултантско и техническо естество и възнаграждението за тях може да се определи като „възнаграждение за технически услуги“.
Предвид горе изложеното, настоящият случай не е аналогичен на казуса, за който е изразено становище в писмо №15-00-79/05.09.2006 г. на министъра на финансите относно данъчно третиране по реда на ЗКПО на доходи изплатени на чуждестранни лица по повод предоставяне на услуги по присъждане на кредитен рейтинг на търговски банки.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘