Изх. № 08-К-7
Дата: 04.09.2018 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 60, ал. 2;
ОТНОСНО: прекратяване на данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на превозни средства, придобити от чужди граждани
В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. №08-К-7 от 15.08.2018 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В община К. постъпват заявления от български граждани, които ни информират, че декларирани от тях превозни средства са били продадени в Република Македония, като съответно там са пререгистрирани и носят регистрационни номера съгласно законодателството на Република Македония. В уверение на това лицата прилагат нотариално заверени и легализирани удостоверения от Министерство на вътрешните работи на Република Македония за регистрация на превозните средства на територията на страната. От тези удостоверения е видно, че въпросните МПС са регистрирани на територията на Република Македония много време преди на същите да бъде прекратена регистрацията за движение в България. Според Вас практика в отдел „Пътна полиция-КАТ“ на МВР е регистрациите на превозните средства да се считат прекратени от момента на подаване на съответните документи пред надлежните органи на МВР. По този начин възниква противоречие между констатираното от МВР на Република Македония и МВР на Република България относно регистрацията на превозните средства и това обстоятелство представлява пречка за правилното начисляване и събиране на данъка върху превозните средства. Идентичен е примерът, съгласно който български гражданин продава в Кралство Испания превозно средство на румънски гражданин. При подадено заявление в отдел „Местни приходи“ за заличаване на партидата на въпросното МПС е приложена фактура, съгласно която то е продадено на 15.05.2017 г. и регистрирано в Република Румъния на 12.06.2017 г. На въпросното МПС регистрацията в България е прекратена на 19.04.2018 г.
С оглед на изложеното поставяте следния въпрос: Следва ли данъчното облагане на МПС да бъде прекратено от момента на прекратяването на регистрацията му за движение в България, игнорирайки обстоятелството, че това МПС е продадено и регистрирано в други държави с дата, значително предхождаща по време дерегистрацията му в България?
В отговор на поставения въпрос и с оглед на изложената фактическа обстановка, и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
В ЗМДТ са уредeни две основни хипотези на прекратяване на данъчното облагане на превозни средства – чл. 58, ал. 4 и чл. 60, ал. 2. В чл. 58, ал. 4 е регламентирано общо правило, по силата на което облагането на превозните средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща всички хипотези на прекратяване на регистрацията – напускане на страната, кражба, предаване за съхранение в собствен имот и др., с изключение на излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаването им за разкомплектоване. Прекратяването на регистрацията на превозните средства в изброените хипотези е законово възприето като правопогасяващ факт относно данъчното облагане.
Извън обхвата на горното правило остават хипотезите, при които е налице прехвърляне на правото на собственост върху превозни средства. Тази хипотеза на прекратяване на данъчното облагане е уредена в чл. 60, ал. 2 ЗМДТ. По силата на споменатия текст за превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данък от приобретателя се заплаща за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение. Т.е. при прехвърляне на собствеността върху превозно средство данъкът се дължи от новия собственик от месеца на прехвърлянето, което означава, че облагането на предишния собственик се преустановява от този месец. Това правило се прилага до 27 декември 2017 г. независимо дали регистрацията на прехвърлителя е прекратена и дали превозното средство е регистрирано на името на новия собственик. Правото на собственост върху регистрирани превозни средства се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите – чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и последващата тяхна дерегистрация и регистрация за движение от новия собственик не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето им.
От 27 декември 2017 г. със създаването на нова ал. 3 на чл. 144 ЗДвП бе прието ново правило, съгласно което прехвърлянето на собствеността на регистрирано превозно средство на лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България се извършва по реда на цитираната по-горе ал. 2 след прекратяване на регистрацията на превозното средство и връщане на табелите с регистрационни номера в съответната служба за регистрация. Новата разпоредба изисква задължително прекратяване на регистрацията преди прехвърляне на превозното средство, като неизпълнението на това задължение води до санкциониране на прехвърлителя –
чл. 177, ал. 6 ЗДвП.
Като обобщение при прехвърляне на собствеността върху превозни средства по изисквания от закона ред, извършени преди началото на 2018 г., включително и на чужди граждани без постоянен адрес или адресна регистрация в България, данъчното облагане следва да бъде прекратено от месеца на прехвърлянето, тъй като след този момент не е налице облагаем обект, за който лицата дължат данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/