Изх. № 08-К-18
Дата: 28.11.2017 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4
ОТНОСНО: прекратяване на данъчното облагане при служебна дерегистрация на пътно превозно средство
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх……………, в което сте посочили, че съгласно нормата на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за превозните средства с прекратена регистрацията данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Пояснявате, че размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи /МВР/, и се съобщава на данъчно задълженото лице /чл. 54, ал. 1 ЗМДТ/. Пояснявате, че основанията за прекратяване на регистрацията са уредени в чл. 143, ал. 6-15 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ и чл. 18 от Наредба № І-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба І-45/. В писмото Ви е посочено, че в базата данни, поддържана от МВР, са констатирани случаи на служебно закриване на информация за моторни превозни средства на основание „Прекратяване по чл. 143, ал. 11 от ЗДП“.
В тази връзка сте поставили следния въпрос:
Прекратява ли се данъчното облагане при служебна дерегистрация на превозно средство на основание чл. 143, ал. 11 ЗДП?
Съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Съгласно приложимото законодателство регистрацията на моторно превозно средство се прекратява по искане на лицето или служебно от компетентното звено на „Пътна полиция“. В чл. 18а от Наредба І-45 са уредени хипотезите на дерегистрация по искане на лицето, например – при писмено уведомление от лицензиран застраховател за взето решение за изплащане на тотална щета, при износ на превозното средство, при деклариране, че превозното средство ще се съхранява в частен имот и др. В чл. 143, ал. 9, 10, 11 и 15 ЗДП и чл. 18б от Наредба І-45 са регламентирани случаите на служебна дерегистрация на моторни превозни средства. Такава се извършва при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 с.з., при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер и др.
По силата на чл. 143, ал. 11 ЗДП служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста от с.з. В нея са уредени принудителните административни мерки, налагани при извършени определени административни нарушения. Служебното прекратяване на регистрацията е именно принудителна административна мярка, уредена в чл. 171, т. 2а ЗДП, която се налага при извършване на изброените в тази разпоредба нарушения, като управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или при употреба на наркотични вещества и др. В тези случаи табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
Служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство на основание чл. 143, ал. 11 ЗДП е принудително прекратяване на регистрацията с характер на санкция, което се извършва от компетентния орган на Пътна полиция. Основанието и процедурата са регламентирани в самата законова разпоредба, попадаща в номенклатурата на нормативните актове от по-висока степен в сравнение с нормите на Наредба І-45. При дерегистрация на превозно средство на основание чл. 143, ал. 11 ЗДП не могат да бъдат поддържани възражения за противоречие на подзаконова норма със законова, каквито бяха налице при прилагането на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № І-45, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591.
С оглед на изложеното може да се направи обоснован извод, че по отношение на превозните средства регистрацията за движение по пътната мрежа в страната е елемент от фактическия състав за дължимост на данъка. В този смисъл независимо дали прекратяването на регистрацията е по искане на лицето или служебно, то нейната липса води до недължимост на данъка, считано от месеца следващ месеца на прекратяване.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/