3 _ 3223/23.10.2012 г.
КСОчл.94, ал.2
КСОчл.4, ал.6
ЗЗО
чл.40, ал.1, т.2
Относно: преустановяване внасянето на осигурителни вноски от лице по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, на което е отпусната пенсия
Според изложеното в запитването, лицето е регистриран едноличен търговец и се осигурява като самоосигуряващо се лице. Предстои му пенсиониране през месец ноември 2012 година. В тази връзка се поставя въпроса от коя дата може да упражни правото си да прекрати осигуряването си?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВбр. 58/2012 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на МС (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000г., посл. изм. ДВ бр. 16/2012г.)и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 60/2012 г.) изразяваме следното становище:
С промените на чл. 94, ал.2 от КСО, в сила от 01.01.2012 г. при отпускането на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на самоосигуряващите се лица отпадна условието за прекратяване на дейност.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Те могат да се възползват от правото да не се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване едва след получаване на разпореждането за отпускане на пенсията, издадено от съответното длъжностно лице при ТП на НОИ, като подадат в компетентната ТД на НАП декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Следва да се отбележи, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия, до датата на отпускане на пенсията с разпореждане на органите на НОИ тече период от време, през който правото на лицето на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През това време лицето не може да знае дали има право на пенсия или не, поради това няма възможност да се възползва от разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО. Едва след признаването на това право и узнаването му, лицето би могло да избере дали да се осигурява за държавно обществено осигуряване или не. До този момент обаче следва да продължи да се осигурява, тъй като подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО като едноличен търговец поради това, че няма качество на пенсионер. В тези случаи времето, за което са внесени осигурителните вноски, се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускането на пенсията до датата на получаване на разпореждането не подлежат на възстановяване, поради това, че са внасяни правомерно и на законово основание.
Ако самоосигуряващото се лице, което е пенсионер, за времето след получаване на разпореждането не е изразило изрично воля относно това, че не желае да се осигурява, както писмено, така и чрез конклудентни действия /например подаване на справки, декларации, внасяне на осигурителни вноски и други/ това ще означава, чежелае да се осигурява и внесените вноски ще се явят правомерно и законосъобразно внесени и няма да подлежат на възстановяване с обратна дата за изминал период от време.Обстоятелството, че лицето не се е възползвало от предоставената му правна възможност за избор, дадена в чл.4, ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧи евнасяло месечните авансови вноски по реда на чл.6, ал.7, т.1 от КСО означава, че това е билаи неговата действителна воля.
В наредбата няма определен срок, в който самоосигуряващите се лица, придобили качеството на пенсионери в един по-късен момент от започване на дейността, да декларират, че прекратяват осигуряването си. В чл. 1, ал. 6 от същата наредба е посочено единствено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Ето защо, когато това качество е придобито от лицето след започването/възобновяването на трудовата дейност, то би могло да заяви своята воля, че не желае да се осигурява във всеки един момент след получаване на разпореждането, с което му се отпуска пенсия, тъй като срок за деклариране на това обстоятелство извън хипотезите на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 2,ал. 3 няма регламентиран в наредбата.
Здравното осигуряване на едноличните търговци се провежда по реда на чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Този ред е уеднаквен с осигурителния режим, регламентиран в КСО, с изключение на случаите, при които лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци. Поради това, здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато получават пенсия и същите не могат да упражняват право да не внасят такива вноски.
‘