КСО: чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4; чл. 4, ал. 4;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4;
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……. с вх. № ……./26.09.2019 г., Ви уведомявам следното:
Във връзка с изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист за ГИГ с ЕГН 1111111, самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, сте установили, че лицето е декларирало начало на осигуряване считано от 01.01.2013 г. и вид осигуряване – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд „Пенсии“) и за общо заболяване и майчинство (фонд „ОЗМ“). Подадените данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО и внесените осигурителни вноски за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2019 г. са само за фонд „Пенсии“, а не за декларирания вид осигуряване, включващ и фонд „ОЗМ“.
В случай, че след извършена проверка, от органите по приходите, се установи разминаване между декларирани данни и внесени осигурителни вноски, желаете да получите компетентно становище по въпроса:
Дали лицето дължи разликата между декларирания/избрания вид осигуряване и внесените задължителни осигурителни вноски?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и действащата нормативна уредба в областта на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (самоосигуряващи се лица) са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Правото на самоосигуряващите се лица да избират вида на осигуряването си (по чл. 4, ал. 4 от КСО) се реализира по ред, определен в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (посл. изм. – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.03.2012 г.) видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
На основание чл. 1, ал. 4 от наредбата (нова, ДВ, бр. 15 от 2007 г., в редакцията й в сила от 01.01.2007 г. до 31.12.2015 г.) видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.
В сила от 01.01.2016 г. (изм. ДВ, бр. 17 от 2016 г.) разпоредбата на ал. 4 е променена и гласи, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година.
Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от упоменатата наредба са императивни, ако правото по цитираните норми не бъде упражнено в определените срокове, то се преклудира. Преклудирането погасява правото на съответното лице да избере да се осигурява за по-високия осигурен риск – за общо заболяване и майчинство или да промени вида на осигуряването си (независимо в каква посока).
Видно от запитването, самоосигуряващото се лице – регистриран земеделски стопанин, се е възползвало от даденото му с разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО право, да избере да се осигурява освен за фонд „Пенсии“ и за фонд „ОЗМ“. При направена справка в информационните масиви на НАП се установи, че декларацията по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена на 03.01.2013 г., с която е обявено начало на дейност, считано от 01.01.2013 г., и е избран вид осигуряване – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, тоест спазен е 7-дневният срок за подаването й. Декларация за промяна на вида осигуряване по реда на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не е подавана. В декларация образец № 1 е вписван размерът на осигурителната вноска за държавно обществено осигуряване само за фонд „Пенсии“ и внесените осигурителни вноски също са само за този фонд.
Предвид подадената в срок декларация, по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, с която е направен избор от самоосигуряващото се лице да се осигурява и за фонд “ОЗМ“ и факта, че към момента няма данни за подадена друга декларация за промяна на вече избрания вид осигуряване, следва че от 01.01.2013 г. до момента лицето дължи задължителни осигурителни вноски за избрания вид осигуряване.
С оглед гореизложеното, за него възниква задължение да довнесе разликата между избрания вид осигуряване и внесените осигурителни вноски.