Изх. № 26-П-157
Дата: 16.09.2019 год.
ЗМДТ, чл. 14, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 14, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 14, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 15, ал. 5;
ЗМДТ, чл. 15, ал. 7.
ОТНОСНО: прилагане на чл. 14, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/
В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. №26-П-157#2 от 06.08.2019 г., с което бихте искали да получите становище относно прилагането на разпоредби от ЗМДТ, влезли в сила от началото на 2019 г.
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Чрез правни сделки или въз основа на проведена публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс „…..“ ЕООД е придобило сгради на територията на различни общини, завършени на етап „груб строеж“, което обстоятелство е установено по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Във връзка с подавани от дружеството молби за издаване на данъчни оценки за придобитите сгради, органите на общинските администрации са изискали и подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагането с годишен данък, което дружеството счита за незаконосъобразно на основание новата ал. 3 на чл. 14 от закона /обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./. Твърди се, че декларация по чл. 14 ЗМДТ не се подава, тъй като занапред необходимата информация ще се предоставя по служебен път от нотариуса, а също така установяването на визираните в чл. 15, ал. 5 ЗМДТ обстоятелства, обуславящи дължимост на данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за завършени на „груб строеж“ сгради, става по реда на ал. 7 – с констативен акт, съставен от общинските служители.
Във връзка с най-общо изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какви задължения по ЗМДТ има дружеството след придобиване на сграда в груб строеж? Следва ли да подава декларация по чл. 14 ЗМДТ?
2. По какъв ред следва да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на сграда в груб строеж?
3. Как следва да бъде уведомена общината при придобиване на имот чрез апорт в търговско дружество, преобразуване на търговско предприятие и т. н.?
В отговор на поставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
С § 39 от ПЗР на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., са направени редица изменения и допълнения на ЗМДТ, от които относими към отправеното запитване са промените в чл. 14, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 15, ал. 5 и ал. 7 ЗМДТ.
За да стимулира завършването на недовършеното строителство и за да ограничи нерегламентираното ползване на сгради преди въвеждането им в експлоатация, законодателят е въвел нов начален момент при облагане на сгради, които са фактически завършени, но на които ползването или въвеждането в експлоатация по предвидения в ЗУТ ред не е разрешено. Според новата ал. 5 на чл. 15 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., данък върху недвижимите имоти се дължи и за сгради, които не са въведени в експлоатация или за които не е издадено разрешение за ползване по реда на ЗУТ. В тези случаи задължението за данък възниква от изтичане на две години от завършването на сградата в груб строеж, съответно – от изтичане на една година от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ. Завършването на сградата на етап „груб строеж“, обуславящо дължимост на ДНИ, се установява с протокол на общинската /районната/ администрация /чл. 15, ал. 7 ЗМДТ във връзка с чл. 181, ал. 2 ЗУТ/.
Според правилото на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ не се подават за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от глава втора на ЗМДТ. Тази разпоредба има за цел да облекчи административната тежест за данъкоплатците и е съобразена с обстоятелството, че предмет на придобиване в тези случаи са имоти, респ. ограничени вещни права върху тях, за които в общината е подадена декларация, т.е. общината вече разполага с информацията, необходима за определяне на данъчната оценка и данъка върху недвижимите имоти. Поради тази причина в нормата на ал. 5 на чл. 51 законодателят е предвидил задължение за общинския служител в едномесечен срок от получаване на уведомлението от службата по вписвания да определи годишния данък за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на данъка при придобиване на имущества.
Други хипотези на придобиване на недвижими имоти са уредени в чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 ЗМДТ, където са изброени изчерпателно случаите, при които задължението за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ се запазва: за новопостроени сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ; при придобиване на имот по наследство; при преустройство и промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в нея; при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.
За новопостроените сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, е предвиден ред на облагане в ал. 2 на чл. 14, но той влиза в сила от началото на 2020 г. За 2019 г. липсва изрично правило. Сградите на етап „груб строеж“ са новопостроени сгради, които още не са въведени в експлоатация по изисквания от закона ред. В същото време те могат да са предмет на придобиване чрез правна сделка /каквито са настоящите случаи/, като за целите на данъка при придобиване на имущества прехвърлителят следва към искането за удостоверение за данъчна оценка да приложи и попълнена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ /чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ/. Тъй като са обект на придобиване чрез правна сделка и в общината вече е налице необходимата информация за определяне на данъчната оценка, за такива имоти е приложим редът по чл. 14, ал. 3 от закона, т.е. за тях не е налице задължение за подаване на декларация от приобретателя за целите на данъка върху недвижимите имоти. Този извод следва и от чл. 16, ал. 1 от закона, според който при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината в по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.
При условие, че сгради на етап „груб строеж“ са облагаеми по смисъла на чл. 15, ал. 7 ЗМДТ и не са обект на придобиване по реда на глава втора, раздел трети от закона, за собственика им е налице задължение за подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с годишен данък.
Освен това с оглед на правилата за формиране на основата за облагане с ДНИ на приобретателите – предприятия е вменено задължение в срока по чл. 14, ал. 1 да подават в данъчната служба на общината информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка /чл. 14, ал. 4 ЗМДТ/.
Поставен е въпрос и относно подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ за недвижими имоти, придобити чрез апорт и чрез преобразуване на търговски дружества по реда на глава ХVI от Търговския закон /ТЗ/. При тълкуване на новата разпоредба на чл. 14, ал. 3 във връзка с чл. 51, ал. 5 ЗМДТ следва, че когато недвижим имот преминава чрез неговото апортиране или чрез преобразуване по реда на ТЗ от патримониума на един търговски субект в патримониума на друг търговски субект декларация по ал. 1 не се подава. Макар и в тези случаи да не се дължи данък при придобиване на имущества, въпросните имоти са декларирани от прехвърлителя в общината по местонахождението им и е издадено удостоверение за данъчна оценка за целите на таксите при прехвърлянето. Непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел са изрично освободени от данък при придобиване на имущества на основание чл. 48, ал. 1, т. 9 от с. з., а за недвижимите имоти, представляващи активи от преобразуващо се дружество, е установена трайна практика, че данък не се дължи.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/П. ДИМИТРОВ/