прилагане на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/

Изх. № 08-П-19
Дата: 06.06.2019 год.
ЗМДТ, чл. 22

ОТНОСНО: прилагане на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/

В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх. №08-П-19 от 29.05.2019 г., в което излагате следните съображения и поставяте въпроси по прилагането на чл. 22 ЗМДТ:
С приетите изменения и допълнения в ЗМДТ след постановяване на решение №4 от 09.04.2019 г. на Конституционния съд на Република България /обн. ДВ, бр. 32 от 2019 г., в сила от 20.04.2019 г./ за установяване на противоконституционност на промените в чл. 22 ЗМДТ, възниква необходимост от извършване на преоблагане на жилищните имоти, намиращи се в курортни населени места, каквато е община Приморско. В тази връзка възниква въпросът от кога следва да се преобложат жилищните имоти по чл. 22 от закона, редакция до 20.04.2019 г. – за цялата 2019 г. или от м. януари до м. април включително по по-високата ставка, а от май до края на годината – по общата ставка. От друга страна чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд /ЗК/ гласи, че възникналите правни последици от акт, обявен за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил. В тази връзка от Народното събрание беше приет Закон за допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ бр. 38 от 10.05.2019 г., в чиито мотиви е посочено, че с оглед правна сигурност, гарантиране на правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението на имотите, за цялата 2019 г. да се дължи в размера, определен със съответната наредба на общинския съвет за всички недвижими имоти, т.е. в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. Приетият ЗИДЗМДТ предлага правна уредба по отношение на данъка върху недвижимите имоти за цялата 2019 г. и цели да бъдат предотвратени евентуални административни и съдебни спорове между общините и данъчно задължените лица.
Във връзка с горното бихте искали да бъде изразено становище относно начина, по който следва да се извърши новото облагане на жилищните имоти по чл. 22, т. 2 ЗМДТ, обявена за противоконституционна, за 2019 г., с оглед на новата разпоредба на § 4в от ПЗР на ЗМДТ.
В отговор на поставените въпроси и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
С решение № 4 от 9 април 2019 г. по конст. д. № 15/2018 г. на КС разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ е обявена за противоконституционна. Аргументите са, че с нея се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците и че обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходни и имуществени данъци.
Решенията, с които се установява противоконституционност на законова разпоредба, имат конститутивно действие. Според чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията обявеният за противоконституционен закон „не се прилага“ от деня на влизането в сила на решението на КС. Като последица от тази забрана обявеният за противоконституционен закон престава да действа и да регулира обществени отношения. Той губи правния си ефект и престава да съществува като нормативен акт /Тълкувателно решение № 22 от 1995 г. на КС/.
В съответствие с чл. 22, ал. 4 ЗК законодателят е уредил последиците от обявяването на разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ за противоконституционна с изрична норма, а именно с § 4в от ПЗР на ЗМДТ, приет със Закона за допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 38 от 2019 г. Според тази разпоредба „За 2019 г. за жилищните имоти по чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г. се прилага размерът на данъка както за всички останали недвижими имоти, определен в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка в съответната наредба по чл. 1, ал. 2“. От текста, както и от мотивите, с които е внесено предложението за промяна в същия закон, е видно, че идеята на законодателя е размерът на данъка за 2019 г., т.е. за цялата 2019 г., за жилищните имоти по чл. 22, т. 2 ЗМДТ в редакцията до 20 април 2019 г., да бъде определен както за всички недвижими имоти в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка /писмо с изх. № 08-00-632 от 21.05.2019 г. на Министерство на финансите, което прилагам/.

ПРИЛОЖЕНИЕ: писмо с изх. № 08-00-632 от 21.05.2019 г.

Оценете статията

Вашият коментар