Прилагане на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и осигурителното законодателство.

ОТНОСНО: Прилагане на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и осигурителното законодателство.

Във връзка с постъпило запитване вх. № 20-25-82/22.11.2017 г. в Дирекция ОДОП …. , изразявам следното становище:
Поставяте въпросите :
1. Като физическо лице земеделски стопанин произвеждате непреработена продукция от селско стопанство и се облагате по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Как ще се облагате дохода от продажбата, ако започнете производство на преработени продукти – сирене, масло и други?
2. Следва ли на прихода от продажбата на преработената продукция да се определя окончателен размер на осигурителен доход?По прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
След разглеждане на фактическата обстановка и относимите норми на ЗДДФЛ следва да имате предвид, че на основание чл. 29, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход на регистрираните земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60% за доходите от производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Според § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ „непреработен продукт от селско стопанство” е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

Съгласно чл. 29, ал. 1, т.2, б.“а“ от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физически лицата, произвеждащи преработени продукти от селско стопанство се определя, като придобитият доход се намали с 40% разходи за дейността.
Тази норма се отнася и за регистрирани земеделски стопани, които реализират доход от преработени продукти от селско стопанство или декоративна растителност.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Следва да имате предвид, че като самоосигуряващо се лице независимо от качеството на платеца на дохода задължението за внасяне и деклариране на авансовия данък е ваше. Авансовият данък подлежи на деклариране. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр.4001) се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа данъка. Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода – 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се подава декларация. Размерът на данъка се определя и данъкът се внася от физическото лице. Срокът за внасяне на авансовия данък е до края на месеца следващ тримесечието. Доходът подлежи на деклариране с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
По прилагане на осигурителното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
„Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“, според § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО, са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО). „Непреработена растителна и животинска продукция“ по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на КСО е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Лицата, родени след 31.12.1959 г., които се осигуряват във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, подлежат на задължително осигуряване и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Предвид изложеното, при определяне на окончателния размер на осигурителния Ви доход за съответната календарна година ще вземат участие всички облагаеми доходи, подлежащи на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, които сте придобили от дейност като самоосигуряващо се лице, включително доходите Ви от продажба на преработена животинска продукция (сирене, кашкавал, кисело мляко и масло). При определяне на годишния Ви осигурителен доход ще се изключат само доходите от непреработена животинска продукция (сурово мляко) и субсидиите (в случай че сте получавали държавни помощи).

Оценете статията

Вашият коментар