ОТНОСНО: Прилагане на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ … постъпи Ваше писмо с вх. № 94-00-83/01.04.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Фирма приема да произведе мебели по договор с физическо лице – гражданин на ЕС. Във връзка с проектирането на мебелите са командировани трима работници, съгласно Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В изготвеното допълнително споразумение с всеки работник са договорени условия на труд, съответстващи на условията на труд в приемащата държава. Част от договорените условия са за размера на основното възнаграждение – 9 евро на час, осем работни часа на ден при петдневна работна седмица с почивни дни събота и неделя. Периодът на командироването е от 01.03.2019 г. до 15.03.2019 г. Работниците са пътували на 01.03.2019 г. сутринта и в същия ден са отработили 8 работни часа. Последният им работен ден е на 14.03.2019 г. На 15.03.2019 г. сутринта е полетът им към България.
Въпросите, които поставяте са:
1. За колко дни им се дължи възнаграждение – за реално отработените осем часови работни дни (9 работни дни) или за дните на целия им престой, включително и за дните за път (15 календарни дни)?
2. В периода на командироване се включва и 04.03.2019 г., като за другите работници във фирмата в България този ден е почивен съгласно българското законодателство, но за командированите работници този ден е работен в приемащата държава, в която те полагат труда си. Как следва да се декларират в Декларация обр. № 1 за м. март работните дни в осигуряване за този период?
3. Следва ли работата на 04.03.2019 г. да се отчете и заплати като извънреден труд?
По повод изложената от Вас фактическа обстановка, отговарям следното:
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регламентира основните права на задължените лица, сред които са: правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс (чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК) и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения (чл. 17, ал. 1, т. 5, буква „б” от ДОПК), както и информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход (чл. 17, ал. 1, т. 5, буква „в” от ДОПК).
Регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт (чл. 85 от ДОПК).
Съгласно чл. 84 от ДОПК регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4 от ДОПК – името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца, адресите по чл. 8 и 28. Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2 на чл. 84 от ДОПК, се идентифицират чрез служебен номер.
На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (не се изисква нотариална заверка на подписите).
Видно от Вашето запитване, Вие поставяте въпроси, които касаят друго данъчнозадължено лице, без да сте предоставили идентифициращите данни на задълженото лице, от името на което отправяте запитването (наименованието (фирмата) на лицето, ЕИК, определен от Агенция по вписванията, адрес на управление и адрес за кореспонденция съгласно ДОПК). Към запитването не е приложено и писмено пълномощно от името на лицето, за което поставяте въпросите.
Следва да се отбележи също така, че Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да предоставя становища само по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и коментиране на разпоредби от други нормативни актове.
Въпроси № 1 и 3 относно командироването от гледна точка на трудовото законодателство, включително за размера на трудовото възнаграждение, както и заплащането на извънреден труд, са от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която осъществява цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда) и е централното звено за връзка по отношение прилагането на Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, която се прилага по отношение на лица, които са командировани на територията на други държави–членки.
Предвид гореизложеното, по въпрос № 2, изрязавам следното принципно становище по прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11, параграф 1 от Регламент № 883/2004).
В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
Работодател, установен в България, който изпраща заети лица, за да работят на територията на друга държава–членка, е задължен да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, институцията, при наличие на основание, издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (А 1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, спрямо лицата се прилага основното правило – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда (“lex loci laboris”).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки (основание чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В случай, че за командированите работници е приложимо българското осигурително законодателство, следва да имате предвид и следното:
Правна регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава–членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, е въведена с разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Изцяло съобразена със законодателството на ЕС, тази разпоредба обвързва определянето на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване с разпоредбите на Директива 96/71/ЕО по отношение на лица, които са командировани на територията на други държави–членки.
На основание чл. 6а, ал. 1 (посл. изм. ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.
От текста на цитираната разпоредба е видно, че по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО се определя осигурителният доход за лицата, командировани по смисъла на чл. 12 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, както и по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с Директива 96/71/ЕО. Кумулативното изпълнение на тези две условия е предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 6а от КСО.
С измененията и допълненията, обн. в ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 1 януари 2018 г., в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, е въведен код 99, който се попълва в т. 12 «Вид осигурен» на декларация обр. № 1 «Данни за осигуреното лице». В Указанията за попълване на декларацията е посочено, че код 99 се попълва за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, когато за месеца работните дни или съответната продължителност на работното време в приемащата държава-членка на ЕС, държава-страна по Споразумението за ЕИП, или Конфедерация Швейцария не съответстват на законоустановените в Република България. Създадена е и забележка в т. 16.8 „Часове положен извънреден труд“ във връзка с код 99, в която е посочено, че когато за осигуреното лице в т. 12 е попълнен код 99 точки 16, 16.1, 16.2, 16.3, 16.4, 16.А, 16.7 и 16.8 се попълват според договорените условия на работа с лицето и законоустановените условия за работа на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава-членка на ЕС, държава-страна по Споразумението за ЕИП, или Конфедерация Швейцария.