3_184/29.01.2020 г.
ЗОПБ, чл. 3, ал. 1 и ал. 2;
ЗОПБ, § 2 от ПЗР
Относно: прилагане на данъчното законодателство при изплащане на суми в брой по договори за наем и дивиденти
Съгласно изложеното в запитването, при изплащане на суми по договори за наем за период от 1 година, получените месечно суми като сбор превишават ограничението от 10 000 лв. Същото се отнася и за изплатените дивиденти в рамките на календарната година.
Във връзка с горното е поставeн въпросът счита ли се за превишение изплащането на посочените суми в рамките на календарната година, съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)?
При така изложената неизяснена фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗОПБ (обн. ДВ. бр.16/2011г., посл. изм. ДВ бр. 94/2019 г.) е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането (чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ).
ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите, с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ, по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.
В случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 10 000 лв. или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 10 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 10 000 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 10 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му в сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).
В тази връзка, важно е да се отбележи, че независимо от датата на възникване на задължението/основанието за плащане, общата сума, която може да бъде платена в брой следва да бъде под ограничението от 10 000 лв., действащо към момента.
Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 10 000 лв., което се извършва към момента, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2015 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на изменението (1 януари 2016 г.), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 10 000 лв. след влизането в сила на изменението, произтичащи от задължения на стойност над 10 000лв., договорени преди влизането в сила на новия размер на ограничението.
В настоящия случай, при сключен едногодишен договор за наем (договор с непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база, същият ще попадне в обхвата на закона, когато общата стойност на едногодишния договор за наем е на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв., при което всяко едно плащане по този договор следва да бъде извършвано чрез превод или внасяне по платежна сметка. Например ако месечният наем е в размер на 1 000 лв., договорът попада в обхвата на закона, тъй като общата стойност е над 10 000 лв.
По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 10 000 лв. или над 10 000 лв. следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Следва да се има предвид, че изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 10 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая приложение намира чл. 3, ал. 1, т.1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен или надхвърля 10 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. Когато обаче дивидентът се изплаща въз основа на различни решения за разпределение на дивидент, взети през годината то всяко едно от плащанията на дивидент няма да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.
Обръщаме внимание, че с писмо изх. № УК-3 от 04.04.2011 г. министъра на финансите е изразил становище относно прилагането на изискванията на ЗОПБ.
Следва да се има предвид, че при констатиране на нарушения на въведения от закона ограничителен режим, в правомощията на органите на НАП е съставянето на актове за установяване на всяко отделно извършено административно нарушение /както на извършителя, така и на допустителя/ и налагане предвидените в ЗОПБ санкции.