Прилагане на изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), свързани с трансфери на активи между място на стопанска дейност и други части на същото предприятие, разположени извън

. 26-Д-115
Дата: 19.01.2009 год.
ЗКПО, чл. 155;
ЗКПО, чл. 156;
ЗКПО, чл. 157.
Относно: Прилагане на изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), свързани с трансфери на активи между място на стопанска дейност и други части на същото предприятие, разположени извън страната
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Д-115/10.12.2008 г., изразявам следното становище:
От представената в запитването фактическа обстановка е видно, че „……………………….“ АД – Клон България е ангажиран с изграждане на метростанции в София по четиригодишен договор като за целите на проекта се внасят специализирани машини и техника, предоставени от „……… …………………………………..“ АД, Турция. С оглед на това възникват въпроси, свързани с данъчното третиране по реда на ЗКПО при трансфери на активи между мястото на стопанска дейност в страната и други части на същото предприятие, разположени извън страната.
Съгласно чл. 157 ал. 1 от ЗКПО активите, които са предоставени на място на стопанка дейност от друга част на същото предприятие, разположена в чужбина, се оценяват за данъчни цели, независимо от режима на предоставяне (временен или постоянен внос) по себестойност (цена на придобиване), в случай че са изпълнени следните критерии:
•да са свързани с дейността на мястото на стопанка дейност
•да са извън обхвата на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. т.е. да не са активи, отчитани по пазарни стойности.
Съдържащата се в разпоредбите на чл. 15б ал. 2 от ЗКПО законодателна възможност, счетоводните разходи, възникнали при трансфер на стоки и услуги от друга част на предприятието, разположена извън България, към мястото на стопанска дейност в страната, да се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност по пазарни стойности, би могла да се приложи когато:
• конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на частта на предприятието,
разположена в чужбина, насочени към трети лица, или
• обичайната дейност на тази част на предприятието се състои от подобни трансфери към
други части на предприятието.
На практика, за да бъдат изпълнени горните критерии, то основната (обичайна) дейност на „……………………………….“ АД би трябвало да се състои в доставка на стоки и услуги към трети лица или към други части на предприятието. При условие, че обичайната дейност на ,,………………………………” АД е извършването на строителни дейности за трети лица, включително чрез своите клонове и поделения, и в случая предоставянето на стоки и услуги към мястото на стопанска дейност не съвпада с тази обичайна дейност, то разпоредбите на чл. 156 ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО са неприложими.
От изложеното по-горе и на основание чл. 156 ал.З и чл. 157 ал.1 и ал.2, може да се направи извода, че трансферираните за целите на изграждането на метростанциите в гр. София активи и разходи (например: дълготрайни материални активи, услуги, стоки, материали, административни разходи, разходи за гаранции и др.) от другата част на предприятието, разположена в чужбина към клона, разположен на територията на България, е целесъобразно да бъдат отчетени и са данъчно признати по действително понесените разходи (себестойност), респективно цена на придобиване. Следователно стойността им, посочена в документа, с който се документира трансферът , трябва да е равна на действително понесените разходи (себестойност).
Данъчното третиране на амортизируемите активи следва да се разграничи в зависимост от периода на използването им в мястото на стопанска дейност. В случай, че ще се използват за период над две години, то те се завеждат по себестойност в данъчния амортизационен план на мястото на стопанка дейност и се признават за данъчни цели по общия ред на закона. В случай, че се предоставят за използване за период под две години за данъчни цели се признават счетоводно начислените разходи в размер на начислените от трансфериращата част на предприятието амортизации за тези активи, но не повече от максимално допустимите годишни амортизационни норми по чл. 55 от ЗКПО.
Общото правило, регламентирано в чл. 155, ал. 2 и чл. 156. ал. 6 от ЗКПО. относно трансфера на парични средства между различни части на едно предприятие с, че за данъчни цели не се признават приходи и разходи във връзка с подобни трансфери, включително лихвени доходи и разходи.
При документирането на транзакциите между различни части на едно предприятие, включително и по отношение на документиране на разходите на мястото на стопанска дейност в страната, в случая Клонът в България, следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, като разбира се издадените документи трябва да бъдат свързани с дейността на Клона. Предвид това. че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани. Те могат да бъдат индивидуализирани чрез наименование – протокол, справка, вътрешно известие и др., като задължително условие е да отразяват вярно документираната операция. В този контекст е необходимо трансферите да бъдат съпътствани и с други подходящи документи, които да удостоверяват същността и себестойността на разходите, понесени от мястото на стопанска дейност в страната и участващи при определяне на неговия данъчен финансов резултат.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар