прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./

ОТНОСНО: прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./

Дружеството добива инертни материали на кариера в землището на село …., община …., област …., като за дейността си използва гориво за собствени нужди на кариерата. Уточнено е в запитването, че обектът, на който се работи няма обслужващ мобилен оператор и връзка с такъв, поради което дружеството има затруднения с изпълнението на чл. 118, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, а именно- за инсталиране на средство за измерване и техническа възможност за връзка с НАП. Към запитването са приложени копия от отговорите на запитването на дружеството за покритието на мрежата от мобилните оператори: „Теленор България“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД и „БТК“ ЕАД. На посочения обект дружеството ще използва мобилна цистерна за съхранение на гориво- Камаз 5320 с регистрационен номер …., с вместимост 8 000литра. Машините, които използват зареденото гориво са собствени-верижни и тежкотоварни, поради което технически е невъзможно придвижването им до най-близка бензиностанция или обект за зареждане на гориво. Уточнено е, че дружеството не продава и не зарежда с гориво други мащини, освен собствените си.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Попада ли дружеството в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. и възниква ли необходимостта от инсталиране на измервателно устройство на съда, от който се зарежда горивото?
2.В случай, че дружеството попада в хипотезата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г., по какъв начин следва да се осъществява отчетността на заредените от машините гориво?
Предвид неизяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното принципно становище:
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 / Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице- доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
В случая е важно да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г./доп.-ДВ,бр.80 от 2018г./ регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята и стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Следва да се обърне внимание, че горната разпоредба не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Алинея 12 не се прилага също от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари /чл.3, ал. 13, изречение второ /.
Съгласно ал. 14 на горната разпоредба/доп-ДВ,бр.80 от 2018г./, лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от автоцистерни, както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Във връзка с горните разпоредби в §1, т. 17 и т. 18 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. са дадени определения на «подвижни резервоари» и «автоцистерни за превоз на горива».
«Подвижни резервоари» са резервоари за съхранение на течни горива, които не попадат в т.18 и са с вместимост до 1000литра./т.17 на §1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г./.
Съгласно §1, т.18 от ДР на Наредбата, «автоцистерни за превоз на течни горива» са превозни средстава, които имат издадено разрешение от Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» за превоз на опасни товари на територията на страната и притежават държавен регистрационен номер, издаден от структурните звена «Пътна полиция» при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Видно от изложената фактическата обстановка, ЕТ разполага с мобилна цистерна за съхранение на гориво с вместимост над 1000 литра, от която се извършва зареждане на собствени верижни и тежкотоварни машини. Предвид неизяснената фактическа обстановка, не става ясно дали посочената цистерна би могла да се определи като «автоцистерна за превоз на течни горива». Не е посочено дали притежаваната от дружеството мобилна цистерна има издадено разрешение от Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» за превоз на опасни товари на територията на страната и притежава държавен регистрационен номер, издаден от структурните звена «Пътна полиция» при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Ето защо, на база изложената фактическа обстановка, следва да се приеме, че дружеството по- скоро не попада в изключенията на чл.3, ал. 14 от Наредбата, в които лицата са задължени да подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.
Предвид гореизложеното, за ЕТ е налице задължение да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3 на чл. 3 от Наредбата, а именно- чрез ЕСФП, както и задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система / чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. /.
Разпоредбата на §59, ал. 9 от ПЗР на Наредба № Н-18/2006г. (ДВ, бр. 83 от 2015 г., в сила от 27.10.2015г.) регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл.3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие.
Параграф 59, ал. 9 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г./ДВ, бл.83 от 2015г./ се прилага за лицата по чл. 3 за всички изменения на наредбата по отношение на задълженията им, произтичащи от изискването за наличие на дистанционна връзка/ Параграф 46 от ПЗР на Наредбата/.
Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредбата е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие. В конкретния случай постоянната неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори поради липса на покритие се доказва с писма от всички мобилни оператори, че в района на обекта няма покритие.
До осигуряване на покритие и установяване на дистанционна връзка с НАП следва да се се прилага редът на Наредбата до въвеждане на изискването за дистанционна връзка, а именно- при зареждането на течни горива от собствена колонка за нуждите на дружеството следва да се идава фискална касова бележка от ЕСФП от модел, одобрен преди изменеието на Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от наредбата (ДВ, бр. 77/2009 г.) лицата по чл. 3, ал. 2 от наредбата представят данни от дневния отчет на всяка фискална памет от ЕСФП за всеки ден, за който лицето е длъжно да състави дневен отчет на обекта, до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. Данните се подават по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис чрез попълване на данни или изпращане на файл чрез WEB-базирано приложение на интернет страницата на НАП. Форматът на файла и изискванията към съдържащите се данни са уредени в приложение № 16 (ДВ, бр. 77/2009 г.). Подаването на данните се извършва чрез електронна услуга „Подаване на данни от ЕСФП за дневен отчет“, публикувана в Електронни услуги на НАП „Е – услуги с електронен подпис“.
Обръщаме внимание, че работата с ЕСФП от модел, одобрен преди изменението на Наредба № Н-18/2006г., е разрешена само до осигуряване на покритие от мобилните оператори .
В допълнени следва да се отбележи, че в случай, че описаната в запитването мобилна цистерна отговаря на определението за «автоцистерна за превоз на течни горива», дадено в § 1,т. 18 от ДР на Наредба № Н-18/2006г., за дружеството само в този случай би била приложима хипотезата на чл. Чл. 3, ал. 14 от Наредбата и за същото ще е налице задължение за подаване на данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредбата.

Оценете статията

Вашият коментар