ОТНОСНО: Прилагане на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./
Във връзка с постъпило запитване с вх. № …..при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……….., е изложена следната фактическа обстановка:
Лицето е управител на магазин за хранителни продукти и продажба на цигари. При първоначалната работа на фискалното устройство, съобразена с изискванията на Наредба № Н-18/2006г., стоките са обособени в отделни групи – вода, цигари, брашна, захар и др. В хода на контролно производство е дадено указание кодовете да бъдат конкретизирани по артикул – вода „Банкя“, вода „Девин“, цигари по видове и марки и т.н. Лицето е предприело съответните действия, но при следващо контролно производство е установено, че отчитането на продажбите е прекалено подробно и следва да се обобщи по групи стоки.
В тази връзка е поставен въпросът: Как следва да бъдат определени групите на стоките във фискалното устройство, за да бъдат спазени изискванията на Наредба № Н-18/2006г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и разпоредбите на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-1882006г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство /ФУ/, трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т.1-т.17 на същата алинея. В съответствие с т.7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Видно от разпоредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименование на стоката/услугата. Това изискване е императивно – от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.
С оглед специфичната дейност в различните търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. В Наредба № Н-18/2006г. няма задължително нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки като реквизит „наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. продажба на специфични категории стоки/услуги. В тази връзка и в съответствие с т.7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит във фискалната касова бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока/услуга.
Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в магазин за хранителни стоки и цигари. В такъв търговски обект се предлага голям асортимент от разнообразни стоки /храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия и др./. В случая продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:
а) в хляб и хлебни изделия;
б) месо;
в) колбаси;
г) прясно мляко;
д) кисело мляко;
е) кашкавал;
ж) сирена;
з) плодове;
и) зеленчуци;
й) цигари, пури, пурети и др.;
к) вино, бира, ракия и др.
Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същи вид, стоки с различни цени, продаваните стоки следва да се посочват на отделен ред.
Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения минимум /100 артикула, съгласно Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата/ и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.
В случай, че използваното фискално устройство поддържа по-малък брой артикули от предлаганите в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването за посочване на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, което да позволява на клиента да идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец.
Следва да се има предвид, че по отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:
– обща сума на продажбата,
– общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например: „ДП1“ или „ДП2“,
– обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на „хранителни стоки, „нехранителни стоки“, „други“ и т.н.
Този начин на отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга в търговския обект.