ОТНОСНО: Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Наредбата за командировките в страната /НКС/
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи писмено запитване с вх. № 20-29-39/14.10.2020 г., относно разяснение по отношение на изплащане на командировъчни суми.
Излагате следната фактическа обстановка:
За изпълнение на задълженията на туристическо дружество „Р….“, служителите се командироват в други населени места, извън общината. Командировката понякога е два и повече дни. Квартирни пари не се изплащат на служителите, предвид, че същите нощуват в частни домове на свои близки.
Задавате въпроса:
1. Какъв следва да е размерът на дневните пари, при условие, че престоят е повече от един ден, но не са представени документи за нощувки и няма платени квартирни пари?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Според действащото законодателство командировъчните пари на лицата по трудови правоотношения се определят по реда на чл. 215 от Кодекса на труда. Във връзка с чл. 215 КТ в момента са в сила следните две наредби на Министерския съвет:
– Наредба за командировки в страната, в сила от 01.01.1987 г. /НКС/
– Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004г. /НСКСЧ/
В случая следва да се има предвид Наредба за командировки в страната, като същата регламентира минимален, но не и максимален размер на командировъчните пари. Това означава, че в отделните предприятия могат да се определят и заплатят по-високи размери.
По същество наредбата защитава лицата на трудови договори от заплащане на обезщетение за командировка по-ниско от посочените размери.
Размерът на пътните и квартирните пари не се регулира за данъчни цели.
Данъчното третиране на командировъчни разходи, в т.ч. и сумите за дневни, е уредено в чл. 33 от ЗКПО.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са изпълнени следните условия:
-пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
-командированите физически лица са в наемни взаимоотношения с работодателя/възложителя на задачата: в трудови правоотношения, наети по извънтрудови правоотношения, наети по договор за управление и контрол.
За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи за дневни, освен горните изисквания, следва да сте изпълнили и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от закона с първичен документ, който отразява вярно стопанската операция.
ЗКПО не поставя лимит на разходите за дневни пари, които предприятието изплаща на командированите лица, съответно отразява в счетоводството си. Предвид обстоятелството, че правната и документална регламентация на командировките в страната се съдържа в Наредбата за командировките в страната /НКС/, отговорът на въпроса относно размера на данъчно признатия разход за дневни пари следва да се търси именно в Наредбата. Коментираните разходи ще бъдат признати за данъчни цели при спазване изискванията на двата нормативни акта – ЗКПО и НКС.
Нормативното основание за изплащане на дневни пари и техните размери е чл. 19 от НКС. На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20.00 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера посочен по-горе или 10.00 лв.
Следователно при условие, че лицата са командировани за повече от един ден, същите имат право на дневни пари в размер на не по-малко от 20.00 лв. Липсата на заплатени квартирни пари и документ за нощувки не е основание за по-малко заплащане. Както бе посочено по-горе регламентираните размери в наредбата са, за да защитят правата на командированите работници от по-ниско заплащане на обезщетение при командировка.
Работодателят не е ограничен в изплащането на по-голям размер на дневните средства, но когато превиши двукратния размер от определения в наредбата/ т.е. дневни 20 лв. по 2 /, то превишението подлежи на облагане с данък, натрупано с изплатеното възнаграждение.
За целите на облагането с данък върху доходите, размерът на дневните пари, изплащани на командировани лица е регулиран чрез нормата на чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Съгласно горният регламент в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Както вече коментирахме, нормативният акт, уреждащ лимита на разходите за транспорт, квартирни и дневни, с който следва да се съобразите е НКС. Всяка сума, надхвърляща двукратния размер на дневните пари, определена по реда на чл. 19, ал.1 и ал. 2 от Наредбата, ще представлява на основание чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б” от ЗДДФЛ облагаем доход за физическото лице – получател.