Изх. № М-94-К-215
Дата: 27.11.2019 год.
КТ, чл. 142;
КТ, чл. 242;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 16;
КСО, чл. 6, ал. 17;
НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 9;
НЕВДПОВ, чл. 1, ал. 10.
ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство
Във Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №М-94-К-215 от 25.10.2019 г, е изложена следната фактическа обстановка:
Желаете да наемете домашна помощничка по трудов договор, която да се грижи за къщата и домакинството Ви. Наетото лице ще работи при сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) с период на отчитане два месеца и с основното трудово възнаграждение в размер на 600 лв. При условие, че през първия и втория месец от периода работните дни по календар са 20 и отработените дни съгласно графика за СИРВ за първия месец са 24, съответно за втория месец – 16 се интересувате, как следва да се изплаща трудовото възнаграждение на лицето:
* трудово възнаграждение 720 лв. (600/20 х 24 = 720) и 16 дни за втория месец с възнаграждение 480 лв. или;
* за двата месеца от периода на СИРВ месечното трудово възнаграждение е 600 лв., независимо, че през първия месец отработените дни са 24 дни, а през втория 16.
С оглед изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
С Глава седма на Кодекса на труда (КТ) се уреждат продължителността, отчитането и разпределянето на работното време, и полагащите се почивки на работниците и служителите. Тези разпоредби на кодекса намират развитие в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). В общия случай, на основание чл. 142, ал. 1 от КТ работното време се изчислява в работни дни – подневно. Съгласно ал. 2 на чл. 142 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. С този начин на отчитане продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната продължителност. Работата в повече се компенсира с почивка в рамките на отчетния период.
На основание чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Размерът на трудовото възнаграждение и системите на заплащане на труда също се уреждат с този кодекс и са извън функционалната компетентност на НАП. В този смисъл, видно от писмото Ви, от ИА ГИТ е дадено становище по поставения въпрос.
По отношение на осигурителното законодателство е необходимо да се има предвид следното:
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Разпоредбите на чл. 6, ал. 16 от КСО и чл. 1, ал. 9 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) уреждат определянето на максималния размер на осигурителния доход, когато осигурените лица работят при условията на СИРВ за повече от един месец. Посочената от Вас хипотеза не е свързана с определяне на максимален размер на осигурителния доход на лицето, съответно цитираната в писмото Ви разпоредба на чл. 1, ал. 9 от НЕВДПОВ е неотносима към описаните обстоятелства.
В случаите, когато се определя минимален осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец се прилагат разпоредбите на чл. 6, ал. 17 от КСО и чл. 1, ал. 10 от НЕВДПОВ.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/