прилагане на осигурителното законодателство

Изх.№ 94-Л-170
Дата: 15.01.2018 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“;
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 – 16.

ОТНОСНО: прилагане на осигурителното законодателство

В Централно управление на Националната агенция по приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №94-Л-170 от 07.11.2017 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
През месец юни 2017 г. лице, работещо в институция, второстепенен разпоредител на бюджетни средства, желае да ползва неплатен отпуск за 6 месеца, считано от 01.07.2017 г. с намерението през този период да работи в Чехия. Внесло е здравноосигурителна вноска в размер на 110,40 лв. за периода на неплатения отпуск, съответстваща на 6 вноски по 18,40 лв. Към момента на заминаването трудовото ? правоотношение в Чехия не е било удостоверено с документ, съществувала е само презумпция за сключване на такова.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е внесена здравноосигурителната вноска за периода на неплатения отпуск?
2. След завръщането на лицето на работа в България внесената здравноосигурителна вноска подлежи ли на връщане и ако отговорът е „да“ срещу какви документи?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба в сферата на здравното осигуряване, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда, или поради производствена необходимост и престой. Съгласно §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. На основание изложеното, в случаите на неплатен отпуск лицето има качеството на самоосигуряващо се по смисъла на ЗЗО и съответно трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
След присъединяването си към ЕС Република България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки.
За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и регламент за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009). Предназначението на координационните регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, така, както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент №883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
На основание изложеното, в случай че спрямо лицето е приложимо българското осигурително законодателство съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО то попада в обхвата на задължително осигурените лица и за него се дължат здравноосигурителни вноски в Република България по реда на същия закон.
При положение че спрямо лицето е приложимо осигурително законодателство на друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО то не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
Фактът, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка се удостоверява с формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
В случай че се установи, че заплатените здравноосигурителни вноски за лицето са недължимо внесени, приложение могат да намерят разпоредбите на чл. 128 и 129 от ДОПК, които уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар