прилагане на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх.№ 24-39-62
Дата: 10.02.2020 год.
ЗДДС, чл.80, ал.2, т .6

ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 24-39-62/01.04.2019 г., препратено по компетентност от Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София, е изложена следната фактическа обстановка:
През 2016 г. „Е“ ЕООД (дружеството) закупува дълготраен материален актив (ДМА), представляващ „сгъваща машина Rowefold 710-2“ на стойност 9 389,40 лв. и ползва данъчен кредит в размер на 1 877,88 лв. Активът е използван като офис оборудване в дейността на дружеството за осъществяването на облагаеми доставки.
През месец март 2019 г. предстои бракуването на машината поради повреда.
Активът има следните стойности към 31.03.2019 г.:
– счетоводна балансова стойност в размер на 7 863,62 лв.,
– данъчна стойност в данъчния амортизационен план в размер на 234,74 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се начисли ДДС по реда на чл. 79, ал. 1 и 3 от ЗДДС или може да се приложи чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. За стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, лицето дължи данък в размер, определен по формулите, регламентирани в чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.
Корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство (бракуване на актива), чрез съставяне на протокол, за определяне на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период (чл. 79, ал. 4 от ЗДДС).
Начинът на извършване на корекция на ползван данъчен кредит е поставен в зависимост от вида на стоката – дали е дълготраен актив или не.
Понятието „дълготрайни активи“ за целите на ЗДДС има легална дефиниция в § 1, т. 83 от Допълнителните разпоредби на закона – това са част от стопанските активи на данъчно задълженото лице, представляващи:
а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“ (инвалидни колички) и
б) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) със стойност при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.
Видно е от даденото определение, че недвижимите имоти и превозните средства винаги са дълготрайни активи за целите на ЗДДС, независимо от данъчната основа при придобиването им и от начина на завеждането им в счетоводството на дружеството. За останалите стоки и услуги извън посочените е въведен стойностен праг 5000,00 лв. и условие – да са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО.
На основание чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС, корекция по чл. 79 от ЗДДС не се извършва при брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.
В разпоредбите на ЗДДС липсват определения на понятията „балансова“ и „отчетна“ стойност, поради което, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 37 от Указ №883 за прилагане на ЗНА, следва да се използват дефинициите с утвърдено правно значение в други нормативни актове или в общоприетия им смисъл. Легални дефиниции на горепосочените понятия съществуват в приложимите счетоводни стандарти за отчитане на дълготрайни активи и отчитане на амортизации.
Според дефинициите на СС 16 „Дълготрайни материални активи“ и МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“ „балансова стойност“ е сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценка и с извършени преоценки.
Понятието „отчетна стойност“ се определя в т. 2 на СС 4 „Отчитане на амортизациите“ като стойност, по която активът се отразява счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена (цена на придобиване, себестойност или справедлива стойност) при счетоводното завеждане на актива или пък обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
В МСС вместо „отчетна стойност” се използва понятието „специфична за предприятието стойност“. Тя се определя като настояща стойност на паричните потоци, които предприятието очаква да възникнат от продължаващата употреба на актива и от неговото освобождаване в края на полезния му живот или очаква да възникнат при уреждането на пасив (т. 6 на МСС 16).
Видно е, че независимо от конкретната терминология стандартите определят смислово еднозначно съдържанието на понятието „отчетна стойност” – по тази стойност дълготрайните активи се отразяват в счетоводните сметки до отписването им от предприятието – например при бракуване или продажба.
Предвид изложената фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба считам, че в случая разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 6 от ЗДДС е неприложима, тъй като балансовата стойност на машината, която е в размер на 7 863,62 лв., не е по-ниска от 10 на сто от отчетната стойност, която в случая приемам, че е в размер на 9 389,40 лв. Дължимият данък върху добавената стойност следва да се определи по формулата, посочена в чл. 79, ал. 3, т. 2, буква „а“ от ЗДДС.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар