2_1388/25.11.2014
ЗДДС, чл.10, ал.1, т.2
Относно: прилагане на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от Закона за данъка върху добавената стойност при закупуване на обособена част от търговско предприятие.
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх.№ , в което поставяте въпрос, свързан с прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност при следната фактическа обстановка:
Пълномощник сте на „О”ЕООД, съгласно приложено към запитването пълномощно. На дружеството предстои закупуване на обособена част от предприятие на друго дружество. В запитването цитирате и част от мотивите на Решение № 213 от 30.12.2010г. на ВКС по т.д. №29/2010г. относно възможността, обект на прехвърлителна сделка по чл.15, ал.1 от ТЗ да бъде и част от търговско предприятие.
При така изложената фактическа обстановка поставяте въпроса, относно приложимостта на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗДДС при прехвърляне на обособена част от предприятие.
Предвид непълно изложената фактическа обстановка и относимата към въпроса нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
В ЗДДС общият режим за данъчно третиране на прехвърляне на предприятие е регламентиран с разпоредбата на чл.10, ал.1 от с.з.
По смисъла на чл.10, ал.1, т.2 от ЗДДС не е доставка на стока или услуга доставката към приобритателя от отчуждителя в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 или 60 от Търговския закон. В тези случаи, съгласно чл.10, ал.2 от закона лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник на всички права и задължения по ЗДДС във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
Предвид цитираната разпоредба, за да бъде определена една сделка за недоставка на стока или услуга и съответно за нея да не се начислява ДДС е необходимо доставката да е в резултат на извършено прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 и чл.60 от Търговския закон. Други изисквания по отношение на доставката ЗДДС не поставя.
Разпоредбата на чл.15, ал.1 от Търговския закон определя предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В правната теория, предприятието се определя като обект на правото на собственост и като такова същото може да бъде предмет на правни сделки /продажба, замяна, дарение и др./.
В ТЗ изрично е предвидена и формата за действителност на сделката, а именно предприятието може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите.
На основание чл.16, ал.1 от ТЗ прехвърлянето се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника, като вписването има само оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката.
Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията.
Предвид гореизложеното, когато се извърши прехвърляне на предприятие по реда регламентиран в чл. 15 от Търговския закон, ще е налице изпълнение на фактическия състав на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗДДС и по отношение на прехвърлените в резултат на сделката права, задължения и фактически отношения няма да е налице доставка по смисъла на закона.
‘