Изх. № М-24-33-56
Дата: 28.08.2014 год.
ЗДДС, чл. 102, ал. 3, т. 1;
ЗДДС, чл. 176;
ЗДДС, чл. 176а.
Относно: прилагане на разпоредбата на чл. 176а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № М-24-33-56 от 08.08.2014 г., е изложено следното:
В хода на извършване на ревизионно производство е установено, че дружеството се занимава с продажби на недвижими имоти. На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към 31.11.2011 г. за дружеството е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС, за което в законоустановения срок е подадено заявление за регистрация, но е получен отказ. След изтичане на следващия данъчен период дружеството отново подава заявление за регистрация и получава отказ за регистрация, като тази процедура е повторена многократно. Основанието в издадените откази за регистрация от страна на приходната администрация е чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като е установено, че съдружник в дружеството е управител на друго дружество, което има неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5 000 лв., както и че е бил управител и едноличен собственик на капитала на трето дружество към момента на възникване на задълженията за данък върху добавената стойност над 5 000 лв. на същото дружество.
В хода на извършените проверки по регистрация е било изискано по надлежния ред (ИПДПОЗЛ), наред с всички останали документи да се предостави и обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова
гаранция в размера на установените неуредени задължения. Задълженото лице не е предоставило обезпечение, както и другите изискани документи. Налице е недобросъвестно действие или по-точно бездействие от страна на дружеството, претендиращо регистрация по ЗДДС.
Издадените решения за отказ за регистрация не са обжалвани от дружеството по реда на чл. 152 от ДОПК.
На 14.05.2013 г. дружеството отново е подало заявление за регистрация по ЗДДС и е регистрирано, считано от 29.05.2013 г.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Обосновано ли е вменяването на задължения на дружеството по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от датата на връчване на първото решение за отказ до датата на регистрация по ЗДДС?
2. Ако при ревизията се начисли данък върху добавената стойност по всички доставки, извършени от датата, на която дружеството е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС до датата на регистрацията, съществува ли правна възможност да се признае право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки, използвани за извършване на доставките, по които се начислява данък върху добавената стойност в ревизионният акт?
3. Във връзка с въведеното ограничение в чл. 176а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (предвидено при първоначална регистрация) как следва да се третира регистрирано по ЗДДС дружество, чийто едноличен собственик и управител впоследствие е осъден за данъчни престъпления или притежава други регистрирани по ЗДДС дружества или купува като подставено лице регистрирани дружества със задължения?
Предвид така изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Относно въпроса за вменяването на задължения на дружеството по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС:
Съгласно чл. 102, ал. 1 от закона, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.
С оглед изложеното в запитването и предвид обстоятелството, че в предшестващите периоди, в които лицето е било длъжно, същото е подавало заявление за регистрация в срок, се приема, че същото е изпълнило изискванията на чл. 96 от ЗДДС. В конкретния случай нормата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е неприложима, тъй като не е изпълнено визираното с нея условие – орган по приходите да установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация.
За целите на прилагане на разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС остава без значение фактът, че решенията за отказ не са обжалвани от лицето по реда на чл. 152 от ДОПК, тъй като нормата на чл. 152 от ДОПК не е императивна, а с нея е предоставена правна възможност на данъчно задължените лица за административно обжалване на актове, издавани от органите по приходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по
приходите може да откаже регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.
На основание чл. 176а, ал. 1 от ЗДДС ограничението за регистрация не се прилага, ако претендиращото регистрация лице представи обезпечение във вид на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция. Обезпечението се представя за срок от една година.
Тъй като нормата на чл. 176а от ЗДДС относно регистрация при обезпечение не е императивна, компетентният орган по приходите следва да извърши преценка и при наличие на предвиденото в разпоредбата основание има правомощия, както да откаже регистрация по ЗДДС, така и да регистрира по ЗДДС лицето. Ето защо, в контекстта на фактическата обстановка считам, че ако лице, по отношение на което е налице хипотезата на чл. 176а от закона, е подавало заявления за регистрация, и компетентният орган е отказал регистрацията му, на същото не следва да бъдат определяни задължения по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от датата на връчване на първото заявление за отказ до датата на регистрация по ЗДДС.
Относно въпроса за наличие на правна възможност да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за получените доставки, използвани за извършване на доставките, по които се начислява данък върху добавената стойност с ревизионният акт:
С оглед на отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
Относно въпроса за третирането на регистрирано по ЗДДС дружество, чийто едноличен собственик и управител впоследствие е осъден за данъчни престъпления или притежава други регистрирани по ЗДДС дружества или купува като подставено лице регистрирани дружества със задължения:
В разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС са изброени хипотезите, при установяване на които компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице. Тези хипотези са свързани с дейността и неизпълнение на задълженията по ЗДДС на самото данъчнозадължено лице, чието прекратяване (или отказ за регистрация) се постановява. Чл. 176 от ЗДДС не допуска правна възможност да бъде прекратена регистрацията на данъчнозадължено лице, на основание неправомерни действия, свързани с неизпълнение на изискванията на ЗДДС, извършени от собственици, съдружници или управители на дружеството, които действия не са свързани със същото това дружество.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘