Изх. № 07-00-19
Дата:13.04.2016 год.
ЗМДТ, чл. 24, ал. 1, т. 9;
ЗМДТ, чл. 71а, ал. 1.
Относно: прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 9 и чл. 71а,
ал. 1 ЗМДТ
В отговор на поставения въпрос относно освобождаване от данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 и чл. 71а ЗМДТ на сграда с предназначение «молитвен дом», принадлежаща на физическо лице, изразявам следното становище:
Данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Същите дължат съответно и такса за битови отпадъци /чл. 64, ал. 1 ЗМДТ/. От данък или такса може да бъде освободено самоданъчнозадължено лице.
В чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ е регламентирано освобождаване от данък на храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната. В разпоредбата изрично е казано, че се освобождават от данък само имотите на законно регистрираните вероизповедания. „Вероизповедание“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за вероизповеданията е „съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция.“. Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на глава четиридесет и девета “Общи правила“ от Гражданския процесуален кодекс. В настоящия случай молитвеният дом принадлежи на физическо лице, гражданин, поради което считам, че не са налице условията за освобождаване отданък.
Същото становище следва да бъде поддържано и по отношение на таксата за битови отпадъци. Текстът на чл. 71а, ал. 1 е различен от цитирания чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ, но мотивите и смисълът би следвало да са същите. Чл. 71а гласи, че такса за битови отпадъци не се събира за услугите, предоставени на молитвени домове, храмове и манастири, в които се извършва богослужебна дейност от законно регистрираните вероизповедания в страната, заедно с поземлените имоти, върху които са построени. Очевидно тук не е налице изискването сградите и поземлените имоти да са собственост на регистрираните изповедания. Като се има предвид, че нормативната уредба на таксата следва тази на данъка върху недвижимите имоти и по-конкретно – задължените лица и облагаемите обекти са едни и същи, то би следвало този текст да се разглежда в контекста на чл. 24, ал. 1, т. 9 с.з. Ако търсим действителната воля на законодателя, то тя е да се освободят от задължения вероизповеданията поради затрудненото им финансово положение. В подкрепа на изразеното становище цитирам мотивите към § 18 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /обн. ДВ бр. 109 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, според които „Друго предложение е свързано с прецизиране на разпоредбата в чл. 71а относно освобождаване от такса за битови отпадъци както на храмовете, молитвените домове и манастирите, така и на поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната./.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘