ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-187 от 20.07.2021 г.
В запитването е посочено, че физическо лице, което е управител на дружество сключва с банка договор за кредит на 22.06.2021 г. Между дружеството и неговия управител е сключен договор за заем. Същият е предоставен на 01.07.2021 г. Изготвен е погасителен план, по който заемополучателят (ЕООД) ще изплаща лихва на заемодателя (физическо лице).
Зададен е следният въпрос:
Физическото лице трябва ли да декларира доход от получена лихва от дружеството, която е в размер, по-ниска от дължимата банкова лихва?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 12 , ал. 1 от ЗДДФЛ определят, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, в т.ч. от източници по чл. 35, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от лихви е брутната сума на придобитите през данъчната година доходи. Паричните доходи от лихви по чл. 35 от ЗДДФЛ се облагат авансово с данък по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ, когато платецът им е предприятие. Авансовият данък се определя, удържа, внася и декларира от предприятието – платец на доходите с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. За последното тримесечие авансов данък не се внася, освен ако физическото лице писмено не пожелае това от предприятието – платец с писмена декларация.
Доходите от лихви, облагаеми по чл. 35 от ЗДДФЛ се декларират от физическите лица, които са ги придобили в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Същата се подава териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния им адрес в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите.
Платците на доходи от лихви подават по електронен път, по място на регистрацията им, в срок до 28 февруари на следващата година справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък (чл. 73, ал.1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от лихви на физически лица се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване. Основата за облагане по чл. 36 от ЗДДФЛ участва във формирането на общата годишна данъчна основа по смисъла на чл. 17 от закона. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Физическите лица прилагат нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, съгласно която в годишна данъчна декларация, декларират предоставените/получените парични заеми, както следва:
а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
В тази връзка е необходимо да се отбележи разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ, която урежда, че лицата са задължени да декларират сумите на получените или предоставени от тях парични заеми, които подлежат на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от закона, дори и тогава, когато нямат други облагаеми доходи през годината.
При неизпълнение на задължението за деклариране на тези суми лицата подлежат на административно наказателни санкции.
Когато се договаря заем между физическо лице и дружество, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и чл. 77 от ЗДДФЛ, които регламентират възможните хипотези за отклонение от данъчно облагане при сделки между свързани и/или несвързани лица. Основното изискване на двата данъчни закона е насочено към определяне на пазарни цени при финансовите взаимоотношения между лицата. Необходимо е намиране на пазарна цена на лихвата по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО. Според определението „пазарна лихва“ е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Определената според условията на пазара лихва за физическото лице заемодател представлява доход от лихви по смисъла на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ без значение каква е лихвата, която е договорена между него и банката при сключване на договор за кредит.
В заключение, на основание гореизложеното, на облагане подлежи придобитият от физическото лице през годината доход (чл. 11 от ЗДДФЛ) при спазване на изискванията на чл. 36 от ЗДДФЛ за определяне на годишна данъчна основа.