ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-191 от 23.07.2021 г.
Българско дружество e назначило по трудов договор управител – гражданин на друга държава член на ЕС.
Част от всеки месец той работи в България, а друга част от месеца работи в Република Полша (РП) в полско дружество. Там лицето е назначено по трудово правоотношение. По-голяма част от времето лицето пребивава в РП.
На управителя е издадено удостоверение А1 от полската страна, в което се посочва, че подлежи на осигуряване в РП. Българското дружество не внася социални и здравни осигуровки на управителя в съответните фондове, а само данък за всеки месец.
Съгласно инструкции на полската страна осигуровките са пресметнати съгласно полското законодателство и платени в полската агенция по приходите, по съответната банкова сметка на база на платените доходи на управителя в България.
Част от тези осигурителни вноски са за сметка на осигуреното лице, а друга част за сметка на българското дружество, което се явява осигурител и работодател на управителя на дружеството.
Зададен е следният въпрос:
След като по българското законодателство управителя не се осигурява и не внася осигуровки в съответните фондове (ДО, ДЗПО, ЗО) следва ли сумата, платена от българското дружество според искането на полската страна във връзка с осигуряването на същия в РПолша да се признае за данъчно признат разход на българското дружество и какъв документ е необходим за документиране на този разход, ако се признава за разход?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването и приложимото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
При уреждане на трудовото правоотношение между едно предприятие и физическо лице, в т.ч. и чуждестранно лице, следва да са спазени изискванията на законовите разпоредби в съответните нормативни актове. Полагането на труд във връзка с дейността на дружеството се възмездява чрез договореното възнаграждение. Същото става счетоводен разход чрез неговото начисляване на основание на различни първични и вторични счетоводни документи. Осчетоводяването на разходите за възнаграждения за положения труд, както и разходите, свързани с вноски за спазване на социалното законодателство се основава на нормативни изисквания и на първични счетоводни документи за определяне и начисляване на посочените разходи.
Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнагражденията за положен труд, задълженията за социално осигуряване и данък при условията на сключен трудов договор с дружеството се начисляват и участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Лицата, работещи по трудово правоотношение, попадат в кръга на осигурените лица, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тежестта на осигурителните вноски се разпределят между осигурител и осигурено лице по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО в съотношение 60:40. На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за работещите по трудови правоотношения се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, като вноската се внася от работодателя и се разпределя в съотношение 60:40 между осигурител и осигурено лице.
В конкретния случай, със сключването на трудов договор на основание Кодекс на труда (КТ) в българското дружество, на длъжност управител е назначено чуждестранно физическо лице. От изложеното в запитването става ясно, че лицето упражнява трудова дейност както в РБългария, така и в чужда държава-членка на ЕС. На българското дружество е представен документ (удостоверение А1), издаден на управителя от Националния осигурителен институт на Република Полша (НОИ на РП), според който приложимо за него е полското осигурително законодателство. Съгласно така издаденото удостоверение А1, българският работодател е наел на работа служител, за когото следва да прилага полското законодателство. Изискването за прилагане на чуждото законодателство в разглеждания случай, произтича от разпоредбите на чл. 13.1 от Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и от чл. 21.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 13.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава-членка. Изискването на чл. 21.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, определя задължение за работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, да изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка.
Видно от изложеното, българският работодател е длъжен да превежда осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо за лицето. Следователно за него е важен документа, издаден от Националния осигурителен институт на Република Полша, в които са разяснени принципите на социално осигуряване. В документа е посочено, че осигурителните вноски подлежат на съфинансиране от работодателя и осигуряването лице при условия, изчерпателно конкретизирани и изброени в цитирания документ.
От изложеното дотук е видно, че както в българското, така и в полското законодателство е предвидено от работодателя да бъде поета част от осигурителните вноски, т.е. налице са вътрешни и външни нормативни актове, съгласно които за сметка на работодателя е необходимо извършване на счетоводни разходи.
Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, които са определени като задължителни с нормативен акт се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
Документирането на счетоводните разходи се извършва на основание чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч). Когато разходите са начислени при спазване на изискванията на счетоводното законодателство, те са признати за данъчни цели в съответствие на изискванията на чл. 10 от ЗКПО.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗСч ръководителят на предприятието определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон. В този смисъл документалната обоснованост на разходите във връзка назначаването на едно лице се определя от съвкупност от всички относими документи, получени и създадени в хода на организиране на счетоводната система.