ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби от ЗДДС и ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ……. от 22.08.2017 г.
Дружеството има сключен договор с друго предприятие за извършване на определена работа. Работата ще се извършва от работниците на другото предприятие в цеховете на възложителя. Възложителят иска да извозва работниците на другото предприятие от определен сборен пункт до цеховете, където ще се полага труда.
Поставени са следните въпроси:
1.Може ли да се приспада данъчен кредит по разхода за осигурения транспорт, който е изцяло за сметка на дружеството възложител?
2.Дължи ли се социален данък /или друг/ за транспортната услуга?
3.Данъчно признат ли ще бъде разходът в края на годината?
Предвид изложеното в запитването, липса на приложен договор, от който да се видят какви са задълженията на изпълнителя, при какви условия се дължи изпълнението и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По прилагането на ЗДДС:
Правото на приспадане на данъчен кредит и доставките с право на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в нормата на чл. 70 от с.з.
В чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Следва да имате предвид, че на основание изричната разпоредба на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от с.з., ще е налице право на приспадане на данъчен кредит единствено за безвъзмездни доставки за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност, при спазване на условията за упражняването му, визирани в чл. 71 и 72 от ЗДДС.
От изложената в запитването фактическа обстановка е ясно, че предоставяте безвъзмездно транспортно обслужване от определен сборен пункт до цеховете, където ще се полага трудът и обратно на работниците на Ваш контрагент, а не на Ваши работници и служители, поради което право на приспадане на данъчен кредит не възниква за получените стоки или услуги на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
По прилагането на ЗКПО:
Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък върху разходите се облагат документално обоснованитесоциални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Видно от посоченото в запитването ще бъдат превозвани наети лица на друг работодател, а не лица, които са наети от дружеството, което поставя въпросите. От посоченото до тук следва, че счетоводните разходи, които ще се правят от дружеството възложител не са социални по своята характеристика и следователно за тях е неприложима разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Обичайно е прието работодателят да извършва разходи, свързани с наетите от него работници и служители. Възможно е едно предприятие да организира транспорт на работници, които са наети от друго предприятие, но съответно за това следва да бъде уговорена цена за услугата. При изложената фактическа обстановка такава уговорка липса и по-точно, както е посочено счетоводният разход ще е изцяло за сметка на дружеството възложител. Въпреки че работниците на чуждото дружество ще работят в интерес на дружеството възложител и съответно се предполага връзка с цялостната икономическа дейност на същото, не е налице пряка и непосредствена икономическа връзка между извършените разходи за транспорт и дейността на лицето, тъй като пряката и непосредствена връзка на извършените разходи е с безвъзмездно транспортно обслужване на чуждите работници.
Едно от основните изисквания на ЗКПО е, че разходите, несвързани с дейността, не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Законът не дефинира понятието „разходи, несвързани с дейността“, което означава, че то следва да се разбира в общоприетия му смисъл (чл. 46 от Закона за нормативните актове и чл. 37, ал. 2 и 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове).
В категорията на разходите, несвързани с дейността, се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано са чужди (извършват се в чужд интерес) и потенциално не създават доход за данъчно задълженото лице.
Извършването на разходи в чужда полза, не може да са приеме за свързано с дейността, още повече с дейността на търговец, чиято основна цел е реализирането на печалба.
В този смисъл, ако е договорено, че транспортът ще се извършва без да се дълживъзнаграждение, се оказва, че дружеството извършва разходи в чужда полза, а резултатът от извършените разходи е безвъзмездно предоставяне на услуга.
Характерът на разхода, като такъв в полза на друг търговец прави приложима по аргумент за по-силното основание нормата на чл. 26, т. 7 от ЗКПО, съгласно която за данъчни цели не се признават счетоводни разходи за дарения, извън посочените в чл. 31 от закона, каквото безспорно ще се яви извършването на транспортни разходи за превоз на чужди работници.
В заключение, ако бъде направен счетоводен разход за транспорт на чужди работници, този разход не е облагаем с данък върху разходите и не е данъчно признат. Същият ще формира данъчна постоянна разлика и счетоводния финансов резултат ще подлежи на увеличение.
‘