3_662/06.02.2008г.
ЗДДС, чл.126, ал.3
Относно: прилагане на разпоредбите на чл.126 от Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването в ТД на НАП – Х е постъпило уведомление по реда на чл.126 от ЗДДС, с което лицето съобщава за допуснати грешки в отчетни периоди м.03, м.07, м.08, м.09 и м.10.2007г. Заедно с уведомлението са подадени и СД по чл.125 от закона с магнитни носители. За всеки от посочените периоди грешката се изразява в следното: вместо митническа декларация като вид документ е отразена фактура от италиански доставчик /първоначално стоката тръгва от Китай/. Данъчната основа и размерът на начисления данък не се променят от последващото деклариране на доставките с МД. Митническите декларации и фактурите документират една и съща доставка. Промяна на задължението за отчетните периоди в случая няма. Към датата на подаване на уведомлението за всеки един от посочените периоди има назначени проверки/ревизии от отдел „Контрол”, като към момента на подаване на уведомлението няма издадени РА.
Предвид разпоредбите на чл. 126 от ЗДДС поставяте следните въпроси:
1. Допустимо ли е приложението на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС след назначаване на проверка/ревизия и преди издаване на РА?
2. Допустимо ли е приложението на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС в случай, при който е допусната грешка, която променя информацията в отчетните регистри, без да се променя данъчната основа и декларираният данък за възстановяване в СД по ЗДДС за конкретен отчетен период?
С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./ по зададените от Вас въпросиизразяваме следното становище:
Вразпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадени справки-декларации и VlЕS – декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните peгистри, когато същите грешки са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите.
Случаите когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, са уредени в т. 1 на чл. 126, ал. 3 от ЗДДС. Същата се коригира от задълженото лице чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката. Разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от закона предоставяправо на задълженото лице да коригира грешка, дължаща се на неотразени документи в отчетните регистри, като това право не се ограничава от наличието на проверка/ревизия.
В т. 2 на чл. 126, ал. 3 от закона са уредени случаите, когато грешката се дължи на неправилно отразяване на документи в отчетните регистри. Инициативата за коригиране в случая е на задълженото лице, което писмено уведомява компетентния opган по приходите в съответната ТД на НАП. Органът по приходите предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период. В ЗДДС не е регламентиран специфичен ред за предприемане на тези действия, поради което приложение ще намерят общите разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Случаите, при които е допустимо предприемане на съответните действия от органа по приходите и промяна на задължението на лицето следва да са от такова естество, че да водят до неправилно определяне на данъчната основа или размера на данъка за съответния период по аргумент от чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Това е например случай на неправилно отразенастойност, съответно ДДС по даден документ в отчетните регистри и СД. Според изложеното в запитването грешката е от такова естество, което не води до промяна на резултата за съответния период и следователно разпоредбата на чл.126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е неприложимав настоящия случай. В подаденото уведомление задълженото лице изтъква като аргумент за допуснатата „техническа грешка” специфичния характер на доставката. Действията на задълженото лице в случая не могат да се класифицират като „техническа грешка” и поради факта, че същата е допусната в повече от два отчетни периода, което изключва случайност и грешка.
Предвид гореизложеното считаме, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДСе неприложима, тъй като не е налице грешка в подадена СД.
В случаите, когато с подаденото уведомление се съобщава за корекции на грешки за данъчни периоди, за които е възложена ревизията считаме, че разпоредбатана чл. 126, ал. 3, т.2 от закона е неприложима, тъй като вече са предприети действия от компетентния орган по приходитеза установяване на задълженията.
Обръщаме Ви внимание, че принципно независимо от реда за коригиране на грешки, описан в разпоредбата на чл.126 от ЗДДС следва да се има предвид разпоредбата на чл.72 от с.з. относно правото на приспадане на данъчен кредит, като при пропускане на срокаправото се погасяваи не може да бъде упражнено чрез извършване на корекции на грешки. От друга страна за несвоевременното погасяване на задължения се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Отделно,когато регистрирано лице е длъжно да начисли данък, за неначисляване на данъкв предвидените в ЗДДС срокове лицето подлежи на санкция по чл.180 от с.з.
В заключение следва да се отбележи, че отговорите на поставенитевъпроси се съдържат в процедури ОК -15_3 и ОК – 36, утвърдени със Заповед № ЗЦУ-3/03.01.2008 г. на Изпълнителния директор на НАП.
‘