прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност

3_ 2488/23.05.2008 г.
ЗДДС, чл.13;
ЗДДС, чл.21, ал.2 ;
ЗДДС, чл.22
Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
В постъпилото запитване е изложено следното: при извършвана ревизия е установено, че дружество „Х” притежава два броя големи плавателни съдове, с които извършва товарни превози предимно по река Дунав и притоците й, както и по други речни пътища на Европа. Получател по фактурите за доставките по транспорт са: фирма „А”с VINDE 123456789 ифирми, регистрирани в трети страни.
Извършваният транспорт е свързан с превоз на товари с отправна точка и точка на получаване в рамките на ЕС, без България. „Х” ООДзарежда горива и масла от съответния доставчик на пристанище в държава членка, като удостоверява полученото гориво и масло с документ, различен от фактура – товарителница, сертификат, анализно свидетелство и др. Върху тези документи са налице щемпели, съгласно които фактурите за доставките са с получетел „В” с VIN DE 987654321. “Х” ООДпритежава фактури за гориво/масло, издадени от „С”, като за материалите, заредени на пристанища, извън тези, находящи се на р. Дунав фигурира и ДДС в случаите когато такъв еначислен от съответния доставчик със съответната за страната ставка. За материалите, заредени на пристанищата на р. Дунав, ДДС не е начислен.Заплащането на фактурите се извършва от „Д” с VIN DE 11111111 за сметка на „Х”ООД. При така изложената фактическа обстановка поставя се въпроса получените от „Х” ООД доставки нагорива и масла представляват ли ВОП по смисъла на ЗДДС?
Дружеството извършва превоз на машини от немско до българско пристанище, като получател на услугата е фирма с американска регистрация, без регистрация на територията на Общността. Липсват данни и документи превозът да е част от международен транспорт на стоки по смисъла на чл.30 от ЗДДС. Поставя се въпроса как следва да се третира тази доставка на услуга по транспорт?
„Х” ООД е получател на доставки на резервни части и услуги за ремонт на корабите, извършен от „М” с VIN DE 222222222. При проверка във системата VIES за периода е установено, че немската фирма е деклариралаизвършени ВОД и услуги с място на изпълнение РБългария с получател „Х” ООД, за които последният не е начислил ДДС.
Поставя севъпроса доставките на услуги по ремонт на корабите следва ли да се третират като такива с място на изпълнение на територията на страната, предвид разпоредбите на чл.82, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 3 от ЗДДС?
С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., в сила до 31.12.2007г../иППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., в сила до 31.12.2007г./ по зададенитевъпросиизразяваме следното становище:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС налице е вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
– придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
– фактически се получава стоката и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка (при фактическо предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката под отлагателно условие или срок – чл. 6, ал. 2, т. 2 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС; при фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката – чл. 6, ал. 2, т. 3 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС; при фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка – чл. 6, ал. 2, т. 4 вр. чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС).
В ал. 4 на същата разпоредба са изброени хипотезите, при които не е налице вътреобщностно придобиване, като в т. 4 е посочено, че не е ВОП придобиването на стоки по чл. 31, т.1,2 и 7 и чл.34 от ЗДДС.
В разпоредбата на чл. 31, т. 1 и т. 2 от закона са посочени следнитедоставки на стоки:
1. доставката на стоки за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс,с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда; това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на плавателни съдове:
а)използвани заизвършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън морските пространства на Република България;
б) използвани за спасителни работи или помощ в морето;
В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятиeто „международен рейс”. Такава дефиниция съществувава в Международна конвенция за товарните водолинии в /обн. ДВ бр.81 от 2003г./ , като вчл.2, ал.4е указано, че : „Международен рейс означава плаване по море от държава, за която тази конвенция се прилага, до пристанище, разположено отвъд границите на тази държава, или обратно. За тази цел всяка територия, за външните отношения с която договарящото правителство носи отговорност или за която Организацията на обединените нации е управляваща власт, се разглежда като отделна държава.”
Видно от посоченото определение на понятието „международен рейс” и изложената фактическа обстановка разпоредбата на чл.31, т.1 от ЗДДС е неотносимав настоящия случай.
В ЗДДС липсва определение и на понятието „морски пространства”. Такова съществува в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /обн. ДВ бр. 12 от 2000г./. Съгласно чл. 5 от закона морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.
На основание чл.70 от с.з. “Вътрешни водни пътища“ е участъкът на р. Дунав от километър 845,650 до километър 374,100, ограничен между десния бряг на реката и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния, определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния от 1908г.
От посочените дефиниции за понятията „морски пространства” и „вътрешни водни пътища” и изложената фактическа обстановка се налага извода, че извършваните от „Т и С” ООД превози на товари по река Дунав и притоците й в рамките на ЕС без РБългария се осъществяват извън морските пространства на РБългария и извън вътрешните водни пътища.
Предвид гореизложеното в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗДДС и на основание чл.13, ал. 4, т. 4 от същия закон придобиването на горива и масла в държава членка при осъществяването на превози на товари в рамките на ЕС не е вътреобщностно придобиване за „Х”ООД.
По отношение на доставката на услуга по транспорт в рамките на Общността с получател – лице, регистрирано в трета страна следва да се има предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки между две държави – членки е на територията на държавата-членка, в която транспортът на стоките започва. В настоящия случай предвид изложеното доставката на услугапо транспорт на стоки в рамките на Общността с получател лице, регистрирано в трета страна е с място на изпълнение извън територията на страната.
Относно данъчното третиране на доставките на услуги по транспорт на стоки в рамките на Общността е издадено становище на Дирекция „Данъчна политика” приМинистерството нафинансите Изх. № 93-04-44/08.03.2007г.
По отношение на доставката на услуга по ремонт на корабите следва да се има предвид следното:
Видно от запитването, доставчикът, регистрирано за целите на ДДС лице предоставя на „Х” ООД резервни части и услуги по ремонт на корабите. Предвид това следва да се приеме, че на основание чл.128 от ЗДДС основната доставка е доставката на услугата – ремонт, а съпътстващата доставка е доставката на резервните части. В този случай, ако плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка – услуга по ремонт.
Хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДС определя, че мястото на изпълнение при доставка на услуга по оценка или работа върху движими вещи е на територията на държавата-членка, издала идентификационния си номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице едновременно следните условия:
1.получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
2. стоките са изпратени или транспортирани от територията на страната извън нея.
Отизложената фактическа обстановка в запитването е видно, че услугата, по която „Х” ООД е получател е свързана с движима вещ. Доколкото корабите не са изпратени до другата държава-членка с цел извършване на работа по движима вещ и това обстоятелство не е отразено врегистъра на стоки по чл. 123, ал. 2 от ЗДДС, при определянемястото на изпълнение на тази доставка на услуга следва да се приложи нормата на чл. 21, ал.2, т.3, б. „в” от ЗДДС. Това означава, че мястото на изпълнение на тази доставка на услуга е извън територията на страната. Услугите по чл. 21, ал. 2, т. 3, б. „в” от ЗДДС не са сред изрично посочените в разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от с.з.,според която данъкът е изискуем от получателя на доставката.
В случай, че плащането не е определено общо ще са налице две доставки – доставка на услуга по ремонт и продажба на движими вещи – резервните части. Задоставката на услугата по ремонт в случая следва да сеима предвид изложеното по-горе.
Продажбата на резервните части е доставка на стоки с място на изпълнение съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС на територията на държавата членка, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката, т.е. извън територията на страната в случая.
По отношение на установените несъответствия по системата VIES между декларираните ВОД от немското лице – доставчик и „Х” ООД считаме, че е уместно да се изпрати спонтанна информация на заинтересованата държава – членка съгласно Регламент 1798/2003г. на Съвета на ЕС за административно сътрудничество между държавите-членки.

Оценете статията

Вашият коментар